Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2506 от 03.11.2014 г. по адм. дело № 1812 по описа за 2014 г. на административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт (РА) № 03251300114 от 17.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 34 от 09.05.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излагат се доводи за противоречие на решението с материалноправни законови разпоредби – чл. 195 от ЗКПО. Според касатора данък при източника не се дължи за начислена лихва, която не е изплатена и няма да бъде изплатена, поради постановеното арбитражно решение на Арбитражния съд при БТПП, с което са отхвърлени исковете за възнаградителни лихви по договорите за заем, сключени с чуждестранно юридическо лице. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният ревизионен акт бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП в писмени бележки от 03.06.2015 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да...