Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Ю. Х. против решение № 5509 от 10.05.2016 г. по адм. дело № 2104 / 2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 7.2-7.4 от протокол № 5/ 28.01.2016 г. на Висшия съдебен съвет, с което възражението на жалбоподателя е оставено без уважение и след проведено периодично атестиране на И. Ю. Х., съдия в Специализирания наказателен съд, с ранг „съдия в Апелативен съд“ е определена комплексна оценка „добра“- 85 точки, на основание чл. 206 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички негови доводи и възражения и не са изложени конкретни мотиви, а съображения на съдебния състав са бланкетни. Моли решението да бъде отменено включително в частта за разноските с оглед липсата на доказателства за действително направени разходи за заплащане на възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът – съдийската колегия на Висшият съдебен съвет (ВСС), конституиран с определение от 13.10.2016 г., оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба, данните по делото и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Правилно съдебният състав приема, че решенията по т. 7.2-7.4 от протокол № 5/ 28.01.2016 г. на ВСС, с които възражението на жалбоподателя против определената му от Комисията по предложенията и атестирането обща атестационна оценка е отхвърлено, проведено е периодично атестиране и на жалбоподателя И. Х. е определена обща атестационна оценка „добра“ – 85 точки, е постановено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Аргументирано е и заключението, че при постановяване на административните актове са спазени и материалноправните изисквания на закона. Правилно тричленният състав приема, че атестирането на жалбоподателя И. Х., съдия в Специализирания наказателен съд, е извършено при спазване на общите критерии по чл. 198, ал. 1 от ЗСВ, при съобразяване със специфичните критерии за атестиране на съдии, предвидени в чл. 199, ал.1 от ЗСВ и при отчитане на показателите, изброени в чл. 198, ал. 2 от закона. При верен и точен анализ на относимите разпоредби е направен извод, че заключението на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС за намаляване на определената от помощната атестационна комисия оценка по критериите „правни познания и умения за прилагането им“ и „умение за анализ на правноревантните факти“ (чл. 198, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ), включени в част VІІІ, т. 1 и т. 2 от Единния атестационен формуляр със съответно с 2 и с 4 точки, възприето изцяло в оспорените решения на Висшия съдебен съвет, е направено в съответствие със смисъла на понятията, изяснен в чл. 11 и чл. 12 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, приета от ВСС и при отчитане на показателите за оценяването на двата критерия, посочени в чл. 31 и чл. 32 от методиката. В тази насока оценката по първия критерий е съобразена с броя потвърдени и отменени актове и основанията за това, като е отчетено, че съобразно статистическите данни около 1/3 от постановените от жалбоподателя съдебни актове са отменени поради допуснати съществени процесуални нарушения. При оценката на уменията за анализ на праворелевантните факти са взети предвид разбираемото и обосновано мотивиране на актовете и правилната и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства и умението за тяхното систематизиране в хода на производството, като е направен извод, че в част от постановените актове аргументацията на съда е теоретична и абстрактна, без пряка връзка с предмета на делото, а мотивите разкриват слабости, които са индикация за пропуски при прилагането на закона и обосновават отмяна на съдебните актове при проведения инстанционен контрол.
Правилно е прието, че оценката на административния орган за умението на жалбоподателя за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол (специфичен критерий за атестиране на съдия по чл. 199, ал.1, т. 2 от ЗСВ) се основава на преценката за нивото на познанията на атестирания в областта на процесуалното право и практическото им приложение при разглеждане на делата (чл. 17 от методиката), съобразно показателите, предвидени в чл. 36 от методиката. В този смисъл се отчетени спазването на правата и законните интереси на участниците в съдебния процес, познаването и практическото прилагане на процесуални техники за изясняване на делата от фактическа страна, като е направен извод, че голям брой от постановените от съдия Х. актове са отменени поради допуснати процесуални нарушения, свързани предимно с осигуряване на правата на страните в процеса. При тази констатация, законосъобразно тричленният състав приема, че изводът на Комисията за предложенията и атестирането, възприет от ВСС на проведеното заседание, за намаляване на оценката на жалбоподателя в част ІХ, т. 2 „Умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол“ от единния атестационен формуляр с 3 точки е направен в съответствие с нормативната уредба.
Констатациите на помощната атестационна комисия и приетата от тази комисия атестационна оценка не са задължителни, тъй като съгласно чл. 204а, ал. 3 от ЗСВ (изм.) комплексната оценка се изготвя от Комисията по предложението и атестирането. Помощната атестационна комисия съдейства за формиране на оценката, но не я определя. Поради това намаляването на точките от Комисията по предложенията и атестираните в сравнение с тези, определени от помощната комисия по посочените по - горе критерии, за което в съответствие с чл. 204а, ал. 4 от ЗСВ (изм.) са изложени и конкретни мотиви, не води до извод за незаконосъобразност на комплексната оценка, ако както в случая същата е приета при спазване на процесуалните и материалноправни изисквания. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Заключението на тричленния съдебен състав за отсъствие на нарушения при изготвяне на общата атестационна оценка се основава и на количественото и качественото оценяване на работата на съдията, извършено от Комисията по предложенията и атестирането в съответствие с чл. 47 и чл. 51 от методиката, чрез съпоставка и анализ на статистически данни относно броя и вида на преписките и делата, сроковете за разглеждане и постановяване на съдебен акт, съотношението между постановени, подлежащи на обжалване, обжалвани, отменени, изменени, потвърдени и недопуснати до касационно обжалване актове, както и чрез анализ на фактите, установени в рамките на инстанционния контрол на постановените актове (чл. 50 от методиката). Съобразно изложеното законосъобразен е и крайният извод на съда, че установените фактически обстоятелства във връзка с провеждането на съдебните заседания, уменията за анализ на правнорелевантните факти, за тълкуване и разкриване действителния смисъл на приложимите правни норми и отнасянето им към конкретните юридически факти, както и мотивирането на съдебните актове, разкриват пропуски, които не позволяват да се приеме, че атестираният магистрат изпълнява работата си на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност, които са основание да се формира комплексна оценка „много добра". На тази база аргументирано е преценено, че поставената в случая степен на комплексна оценка „добра" - 85 точки е съобразена с установеното ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността и означава, че атестираният в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си, без да надхвърля изискванията за длъжността и притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност (чл. 85, ал. 3 от методиката). По този начин приетата от ВСС положителна комплексна оценка е определена в съответствие с нормативно очертаните рамки. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правомощията на административния орган при атестиране на магистрата са упражнени в пределите на предоставената оперативна самостоятелност, при спазване на нормативните изисквания и отхвърля жалбата против постановените от ВСС актове, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Доводът на касационния жалбоподател, че изводите на Комисията по предложенията и атестирането и съответно оспорените решения на Висшия съдебен съвет, се основават само на един съдебен акт, не може да бъде споделен. Оценката е формирана след обсъждане на цялостната дейност на атестирания съдия, при спазване общите и специфични критерии, както и показателите, установени в чл. 198 и чл. 199 от ЗСВ. Извършено е количествено и качествено оценяване на работата на магистрата въз основа на статистическите данни и тяхното оценяване и съпоставяне съгласно чл. 46 и чл. 47 от Методиката за атестиране, а изводите на комисията по предложенията и атестирането са направени след анализ на фактите, установени в рамките на инстанционния контрол, проведен по отношение на постановените от жалбоподателя съдебни актове.
Възражението, че по критерия „правни познания и умения за прилагането им“ и по критерия „умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол“, съответно част VІІІ, т. 1 и част ІХ, т. 2 от единния атестационен формуляр, точките са намалени два пъти по едни и същи причини (по тези критерии са отнети съответно 2 и 3 точки), е неоснователно. Допуснатите от магистрата процесуални нарушения по конкретни дела, с които са засегнати правата на страните в процеса и които са послужили за основание за отмяна на постановените в тези производства съдебни актове разкриват, че правата и законните интереси на участниците в съдебното производство не се спазват стриктно, констатация, която има значение за преценката на работата на магистрата по втория от посочените критерии (чл. 36, т. 1 от методиката). Същевременно броят на отменените актове, основанията за това и способността за прилагане на процесуалните закони се взема предвид при преценката на правните познания на магистрата и уменията за прилагането им (чл. 31 от методиката). Следователно в случая допуснатите в съдебните производства съществени процесуални нарушения разкриват както пропуски при воденето на съдебното заседание и съставянето на протокол, така и пропуски в прилагането на процесуалните закони. Поради това закономерно точките и по двата критерия за атестиране са намалени.
Възражението, че атестационната оценка е определена като „добра“ само поради факта, че жалбоподателят тълкува различно, нестандартно и с въображение правните норми, също е неоснователно. Както се посочи по - горе атестирането на магистрата е извършено в съответствие с нормативно установените критерии и показатели и се основава на анализ на цялостната работа на съдията, при съобразяване с фактите, установени при инстанционната проверка на постановените от него атове. В тази насока определената оценка кореспондира с констациите на съдебните състави при проведения инстанционен контрол относно мотивите на проверяваните актове и допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с правата на страните в процеса.
Доводът, че оценката нарушава независимостта на магистрата, не може да бъде споделен. Гарантираната от Констатуцията на Р. Б независимост на съдията е обективно ограничена от закона, на който магистратът е длъжен да се подчинява при осъществяване на служебните си функции (чл. 117, ал.2, изр. 2 от Конституцията). В случая атестационната оценка е приета именно въз основа на данните и фактите за допуснати от жалбоподателя пропуски при прилагане на процесуалните закони, засягащи правата на страните в съдебния процес, както и такива при мотивиране на съдебните актове.
Съображенията, свързани с положителни комплексни оценки със степен „много добра“, приети по отношение на други магистрати, не следва да бъдат обсъждани. Тези оценки са приети с решения на ВСС, чиято законосъобразност е извън предмета на настоящото производство. От друга страна, както се посочи, изготвената за жалбоподателя комплексна атестационна оценка е формирана в съответствие с нормативно установените критерии и показатели, което гарантира законност, обективност и безпристрастност.
Доводът, че оценяването не отразява действителните умения, квалификация и професионални способности на магистратите, тъй като на около 98% от тях атестациите са с „много добра“ оценка, не променя извода за законосъобразност на съдебния акт, тъй като не засяга правилността на заключенията относно нивото на изпълнение на длъжността от жалбоподателя и за неговите професионални качества, достижения и професионална пригодност и съответно не обосновава незаконосъобразност на приетата по отношение на него атестационна оценка.
Съображенията на жалбоподателя, свързани с отправените от него преюдициални запитвания, също не са основание за промяна на горните изводи. Отправянето на такива запитвания е част от служебната дейност на съдията съгласно чл. 267 от ДФЕС, поради което не опровергава заключението, че установеното ниво на изпълнение на работата е съответно на длъжността, а атестираният в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си, без да надхвърля изискванията за длъжността и притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната магистратска длъжност, констатации, които съответстват на положителна комплексна оценка „добра“, каквато е определена на жалбоподателя.
Касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни.
В съответствие с правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК тричленният състав извършва проверка за законосъобразността на оспорените решения на ВСС на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са подробно всички доводи и възражения на жалбоподателя, свързани с намаляване на точките по три от критериите за атестиране, като е направен анализ на процедурата и на относимите материалноправни норми и са изложени аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението на тричленния състав е мотивирано с конкретни съображения, които обосновават преценката за съответствие на взетите от ВСС решения с материалния закон и за отсъствие на основания за отмяната им.
Действително по част от доводите на жалбоподателя от първоинстанционния състав не са изложени съображения, но в случая този процесуален пропуск не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод на съда за законосъобразност на постановените от ВСС решения.