Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Директора на ОД на МВР -В. против решение по адм. д.№ 1217/2016 г. по описа на Административен съд Варна. Навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, касационни основания по чл. 209 от АПК. Твърди, че по делото жалбоподателят не е доказал присъствие на територията на страна членка на Европейския съюз. Представените платежни документи не доказват твърдените от чужденеца факти.

Ответната страна Б. М. Б., чрез адвокат Димитър Хр.Димитров, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на отменителното решение. В периода от 11.02.2014 г. до 22.01.2016 г. два пъти е посещавал [населено място], провинция С. Р-Вестфалия, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради недопустимост на решението и неоснователност на първоначалната жалба. Извършените плащания не доказват, че лицето е било в Германия.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 1434/ 29.06.2016 г. по адм. д.№ 1217/ 2016 г. по описа на АС-Варна по жалбата на Б. М. Б., Нигерия, е отменена заповед № 365з- 838/ 10.03.2016 г. на директора на ОД на МВР-В., потвърдена със заповед №8121з-286/ 31.03.2016 г. на главния секретар на МВР, с която на основание чл.40, ал.1, т. 6 жот ЗЧРБ му е отнето правото на постоянно пребиваване в Р. Б". Решението е допустимо.

Постановено по допустима жалба от лице с правен интерес за съдебна защита в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповед № 365з- 838/ 10.03.2016 г. на директора на ОД на МВР-В. е обжалвана по административен ред, като по-горестоящият административен орган е потвърдил първоначалния административен акт със заповед №8121з-286/ 31.03.2016 г. на...