Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] против решение № 1573 от 29.07.2015 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 1402/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 131304928 от 29.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр.П., потвърден с решение № 380 от 25.04.2014 г. на ДДОДОП гр.П..
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът оспорва доказаността на основанието по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и изводите на съда, направени въз основа на комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза, която намира за непълна и поради това недоказваща реализираните приходи от продажби. Оспорва годността на софтуерните справки на ревизиращите органи по смисъла на чл.51 и чл.54 ДОПК. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на РА.
Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) гр.П. оспорва касационната жалба в писмен отговор от 18.08.2016 г.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения пред АС ревизионен акт на [фирма] са установени публични задължения за внасяне както следва: 1. Корпоративен данък за 2011 г. в размер на 10 951, 35 лева, ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 050, 86 лева; 2. Корпоративен данък за 2012 г. в размер...