Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП - [населено място] срещу Решение № 2591 от 18.12.2015г., постановено по адм. д. № 1627/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №091204937/08.02.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 385/15.04.2013г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- П. при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че за данъчен период 2006г. ревизията е проведена по общия ред. Намира, че разпоредбата на чл.124а ДОПК е приложима и за данъчни периоди от преди влизането й в сила, поради което законосъобразно с РА са установени задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008г. и 2009г. В тези насоки излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Р. А. М. от [населено място] не изразява становище по нейната основателност.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ №091204937/08.02.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с Решение №385/15.04.2013г. на Директорd на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- П. при ЦУ на НАП, с който на Р. А. М. са установени задължения за: данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 38,65 лева и лихви в размер на 26,17 лева; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 950,46 лева и лихви в размер на 380,07 лева; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 1 932,41 лева и лихви в размер на 552,59 лева; както и задължения за: ДОО за 2008г. в размер на 2 006,13 лева и лихви в размер на 1 642,09 лева, ДОО за 2009г. в размер на 1 983,27 лева и лихви в размер на 1 167,90 лева, ДЗПО за 2008г. в размер на 590,04 лева и лихви в размер на 483,01 лева, ДЗПО за 2009г. в размер на 762,80 лева и лихви в размер на 449,20 лева, ЗОВ за 2008г. в размер на 708,05 лева и лихви в размер на 302,81 лева и ЗОВ за 2009г. в размер на 1 220,47 лева и лихви в размер на 370,17 лева.
За да достигне до извод за частична основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Ревизионното производството за данъчни периоди 2008г. и 2009г. е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.7 АПК. За 2006г. решаващият орган е констатирал, че лицето е получило недеклариран доход от 200 лв., който, ведно с доходите от основното трудово правоотношение, формира данъчна основа за облагане и допълнително дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. , Въз основа на размерите на установените доходи с недоказан произход за 2008 и 2009г., ревизиращите са определили окончателен размер на осигурителния доход по години, върху който са начислили осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УП и ЗО.
Съдът е приел, че по отношение на 2006г. събраните доказателства не подкрепят наличието на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, с оглед на което в тази му част РА е незаконосъобразен. Досежно определените вноски за ДОО, ДЗПО-УП и ЗО решаващият състав е посочил, че за данъчни периоди 2008г. и 2009г. разпоредбата на чл.124а ДОПК е неприложима, поради което и в тази му част РА е издаден в нарушение на материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Основателни са доводите на касатора, че за данъчен период 2006г. ревизията не е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, но това обстоятелство не променя извода, че в тази му част РА е незаконосъобразен. Както в РД, така и в РА не са посочени каквито и да е доказателства, нито фактически изводи, мотивирали заключението за допълнително дължим данък по чл.35 ЗОДФЛ/ отм. /. Едва в решението на решаващият орган като основание за коригирането на данъчната основа за 2006г. е посочен доход от работодателя на ревизираното лице в размер на 200лв., но не е уточнено въз основа на какви съображения е прието, че този доход е недеклариран. Съгласно съставения от ревизиращите паричен поток за 2006г., получените средства от лицето възлизат на 3015 лв., в които са включени и изтеглените трудови възнаграждения, а декларираният за 2006г. в ГДД облагаем доход е в размер на 6023.60 лв. При тази данъчна основа и констатираното заплащане на съответния размер на дължимия данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. , установеното с РА допълнително данъчно задължение в размер на 38.65 лв., ведно със съответните лихви за забава, е незаконосъобразно.
Противоречаща на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС е тезата на касатора за материална законосъобразност на РА в частта, с която са установени задължения за ОВ по КСО и ЗЗО за 2008 и 2009г. Съгласно визирания тълкувателен акт: "Разпоредбите на чл. 122 – чл. 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.". В случая данъчните периоди, за които те са начислени, предхождат 15.02.2011г., поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че в тази му част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Достигайки до този извод решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2591 от 18.12.2015г., постановено по адм. д. № 1627/2013г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №091204937/08.02.2013г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 385/15.04.2013г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- П. при ЦУ на НАП. Решението не подлежи на обжалване.