Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 2226/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Аудакс корп“ ООД, чрез юрк. В. срещу Решение № 2319/ 14.12.2020г., постановено по адм. дело № 2082/ 2020г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-218450/ 28.07.2020г. на директора на ТД „Дунавска“, сега ТД М. Р. при Агенция „Митници“ в частта, с която е отказано възстановяването на лихви, заявени с Искане за възстановяване на суми вх. № 32-193852/ 07.07.2020г.

Въведени са касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Те са аргументирани с оплаквания, че не са обсъдени наведените от дружеството възражения, нито събраните по преписката доказателства, не са изложени мотиви по съществените за спорните правоотношения въпроси. Поддържа се, че приложение следва да намери тълкуването, дадено от СЕС с решение по дело С-365/15. Националната разпоредба, обуславяща дължимост на лихви върху неоснователно внесени митни сборове, е чл.129, ал.6 ДОПК по силата на препращането по чл.206в ЗМ. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът, директорът на ТД М. Р. при Агенция „Митници“, не ангажира становище в тази инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл.220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е Решение № 32-218450/ 28.07.2020г. на директора на ТД „Дунавска“, сега ТД М. Р. при Агенция „Митници“ в частта, с която е отказано възстановяването на лихви, заявени с Искане за възстановяване на суми вх. № 32-193852/ 07.07.2020г.

От фактическа страна е установено, че с влязло в сила на 16.06.2020г. решение на ВАС, I отделение е отменено решение № 144/16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2238/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив и по жалбата на „А. К. ООД – гр. Пловдив е отменено решение № 32-125989/25.04.2019 г. на директора на Териториална дирекция „Дунавска“, потвърдено с решение № Р-669/32-197068/05.07.2019г. на директора на Агенция „Митници“, с което по митнически декларации № 16BG004302H0015689/26.04.2016г. и № 16BG004302H0020335/27.05.2016 г. е определена държава на произход за стоките – Китай, извършена е корекция съответно в кл. 34 „Държава на произход“ – Китай и кл. 33 „Тарифен код”, трето подразделение, което да се впише „А999“, като е определено като краен резултат задължение за доплащане в общ размер от 29 457,32 лв., от които 24 547,76 лв. мито и 4 909,56 лв. ДДС.

Началото на разглежданото административно производство е поставено на 07.07.2020г., когато „Аудакс корп“ ООД се обърнало към ответника с искане да бъдат възстановени всички предварително внесени суми по отменения административен акт - 244547,76 лв. мито и 4909,56 лв. ДДС, преведени по сметката на М. Г. О. на 13.05.2019г. заедно с лихвите върху тези суми за периода 13.05.2019г. до датата на възстановяването им.

С Решение рег. № 32-218450/ 28.07.2020г. директорът на ТД Дунавска, сега ТД М. Р. – Агенция „Митници“ отказал възстановяване на лихви върху неоснователно внесеното мито, позовавайки се на становището на началник отдел „Правно-нормативен“, според което съгласно чл.116, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 „възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи“.

С обжалваното решение съдът е приел акта на митническия орган за законосъобразен, обосновавайки се, че по своята правна природа лихвата представлява обезщетение за забавено плащане, допустимо само при наличието на законови предпоставки. Процедурата по възстановяване на митни сборове е била регламентирана в глава 28 (чл. 214 - чл. 219а, включително) от Закона за митниците до отмяната ѝ с бр. 58 на ДР 29.07.2016 г. Съгласно изречение второ от отменената разпоредба на чл. 219а, от ЗМ В случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Прието е, че доколкото към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимото внесено мито, така и към момента на произнасянето на административния орган с оспорвания акт, вътрешноправната уредба не предвижда изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, то единствената изрична, специална разпоредба по отношение заплащането на лихви е нормата на чл. 116, § 6, предложение първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112. Най-сетне, съдът е приел за неоснователно позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК с аргумент, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК, тъй като по отношение на тях е налице специална уредба, регламентираща дейности, свързани с въвеждането или извеждането на стоки и други, изброени в чл. 1 от ЗМ на или от митническата територия на Е. С.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил основното твърдение на касатора - че разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, изброени в разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която: ... размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта. В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. От разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е видно, че дружеството не отговаря на условията за възстановяване по този текст. Посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 хипотези, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито като последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация.

Действително, § 6 от чл. 116 МКС гласи, че Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Спорният въпрос е дали в предметния обхват на § 6 от чл. 116 са включени само предвидените в § 1 хипотези или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Приложението на § 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в § 1 от същата разпоредба. Неслучайно § 6 не е предвиден в самостоятелен член от регламента. Бидейки част от чл. 116, § 6, в който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само и единствено върху уредените в чл. 116, § 1 хипотези за възстановяване на мито.

Доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Съгласно посочената разпоредба Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

При непълнота на специалния закон на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Неправилно, в тази връзка, е прието за неоснователно от първоинстанционният съд позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК с мотив, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК. Невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени (чл. 129, ал. 6 ДОПК). Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6.

Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и мито, не препятства приложението на ДОПК. Т. препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон (ЗМ) изрично изключваше дължимост на лихви, каквото изключване цитираният закон не съдържа. На плоскостта на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и предвид липсата на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК е несъмнено.

По спорния въпрос се е произнесъл СЕС с решението по дело С-365/15: Когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза — което запитващата юрисдикция следва да провери — за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.

Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима доколкото е приложим и редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по искането за законна лихва върху сумата 24 547,76 лв. лева за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на окончателното изплащане на задължението, следва да се произнесе директорът на ТД М. Р. към А. М. Поради това в тази част преписката следва да бъде изпратена на административния орган.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени Решение № 32-218450/ 28.07.2020г. на директора на ТД „Дунавска“, сега ТД М. Р. при Агенция „Митници“ в частта, с която е отказано възстановяването на лихви, заявени с Искане за възстановяване на суми вх. № 32-193852/ 07.07.2020г. в обжалваната част и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на административния орган при съобразяване на тълкуването, дадено с настоящото решение, за ново произнасяне по искането с вх. № 32-193852/07.07.2020 г. в частта на лихвите за забава върху сумата от 24547,76 лева, представляваща недължимо платеното мито поради отпаднало основание, за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.

При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. А. М. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски за платени държавни такси за първата и касационната инстанция в общ размер на 420 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер на 720 лв. за двете инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2319/ 14.12.2020г., постановено по адм. дело № 2082/ 2020г. на Административен съд Пловдив и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 32-218450/ 28.07.2020г. на директора на ТД „Дунавска“, сега ТД М. Р. при Агенция „Митници“ в частта, с която е отказано възстановяването на лихви, заявени с Искане за възстановяване на суми вх. № 32-193852/ 07.07.2020г.

ВРЪЩА на административния орган преписката за издаване на друг акт по искане с вх. . № 32-193852/ 07.07.2020г., депозирано от Аудакс корп“ ООД, за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 24457,76 лева) при спазване указанията, дадени в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Аудакс корп ООД, ЕИК:[ЕИК], 420 /четиристотин и двадесет/ лв. разноски по делото, както и 720 /седемстотин и двадесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Емилия Миткова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова