Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. от [населено място] против решение №5518 от 10.08.2015 г. по адм. д. №2696/2015 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №РД-09-70/16.03.2015 г. на кмета на Столична община - район „И.“.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни оплаквания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяната на заповед № РД-09-70 от 16.03.2015 г.
Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община - район „И.“, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба поради допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е конституирал като заинтересовани страни на основание чл.154, ал.1 от АПК, членовете на семейството на касатора, също адресати на обжалваната заповед по чл.65 ЗОС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, пред вид следните съображения.
С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на С. К. Н. срещу заповед № РД-09-70 от 16.03.2015 г. на кмета на СО - район "И.", с която на основание чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в [населено място],[адрес], състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, АОС №252 от 07.01.1989 г. на СО-район „И.“, от Н. и членовете на семейството й, които го държат без правно основание..
В хода на съдебното производството съдът е установил, че с предходна заповед №РД-09-40 от 17.02.2015 г. на кмета на район „И.“, на основание чл.46, ал.1 от ЗОС и чл.33, ал.1, т.1 и ал.2 от НУРУРОЖТСО, е отменена заповед за настаняване №ЖН-77-С-2 от 26.04.1989 г. на кмета на район „И.“ и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем на жилището с касатора. Съгласно разписка върху заповед №РД-09-40 от 17.02.2015 г., същата е била залепена на входната врата от служителка на район „И.“ на 17.02.2015 г. С констативен акт от 09.03.2015 г. комисия при район „И.“ – СО е установила, че С. К. /Г./ Н. и членовете на семейството й не са освободили заеманото от тях общинско жилище в срока за доброволно освобождаване /04.03.2015 г./. На основание чл.65 ЗОС и чл.34 НУРУРОЖТСО е издадена процесната заповед №РД-09-70/16.03.2015 г. за изземване на общинското жилище от С. К. Н. и членовете на семейството й.
Първоинстанционният съд е приел, че не се установява, заповедта за прекратяване на договора за наем да е била обжалвана, нито да съществува друго правно основание за държането на общинското жилище. Съдът е приел, че заповедта за изземване на общинското жилище е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби на закона. Предвид това съдът е отхвърлил оспорването срещу заповедта.
Настоящата инстанция съобразно наведените конкретни оплаквания, очертаващи предмета на касационна проверка, намира, че решението на АССГ е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Административният орган има задължението да връчи издадения от него административен акт по един от посочените в чл.61, ал.2 начини - чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез ел. поща или факс, ако страната е посочила такива. Ако адресът на заинтересованото лице не е известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на административния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Поставянето на обявление на таблото в административната сграда на общината също се допуска, само ако адресът на заинтересованото лице не е известен или ако то не бъде намерено на посочения от него адрес. В. отсъствие от адреса не е основание за прилагане на изключението от правилото за уведомяване на заинтересованата страна чрез устно или писмено съобщение. Доказателства за съобщаването на заповед №РД-09-40/17.02.2015 г. за отмяната на заповедта за настаняване и за прекратяване на наемното правоотношение с касаторката са необходими за извършване на преценка дали тази заповед е влязла в сила и ако е влязла в сила – от коя дата е започнал тече 14-дневният срок за доброволно освобождаване на общинското жилище, както и дали същият е бил изтекъл към момента на издаване на процесната заповед за изземване на жилището №РД-09-70/16.03.2015 г. на кмета на СО-район „И.“.
В административната преписка по делото във връзка с оспорения акт не са представени доказателства, удостоверяващи надлежно съобщаване по реда на чл.61 от АПК на касаторката на заповед №РД-09-40/17.02.2015 г., с която е отменена заповед за настаняване №ЖН-77-С-2 от 26.04.1989 г. на кмета на район „И.“ и е прекратен договора за наем на жилището с Н. и членовете на семейството й. Първоинстанционният съд не е събрал доказателства относно редовността на събщаването на жалбоподателката по реда на чл.61 от АПК на заповедта за прекратяване на договора за наем за общинското жилище, нито е дал указания на ответната страна да представи такива. Това осуетява възможността за извършване на преценка относно момента на влизане в сила на тази заповед и от кога е прекратено наемното правоотношение с касаторката. Поради неизясняването на тези обстоятелства, съдът не е установил по безспорен начин, дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за изземване на общинско жилище съобразно изискванията на чл.65 от ЗОС.
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.
След отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се укаже на кмета на СО-район „И.“ да ангажира доказателства относно съобщаването по реда на чл.61 от АПК на жалбоподателката на заповед №РД-09-40/17.02.2015 г. на кмета на СО – район „И.“.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане, на касационната жалбоподателка следва да се присъдят заплатените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на: 5 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение, общо сумата от 155 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5518 от 10.08.2015 година по адм. д.№ 2696 /2015 година, постановено от Административен съд София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Столична община – район „И.“ да заплати на С. К. Н. сумата от 155 /сто петдесет и пет/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.