Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от О. А. А., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6220 от 20.10.2014 г. постановено по адм. дело № 1534 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община (НПОЧУОТСО/Наредбата) за принудително преместване на автомобила. Не е установено по безспорен начин, че върху автомобила е бил поставен стикер по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. От приложения снимков материал е видно, че върху предното стъкло на автомобила е залепено нещо, но не може да се направи еднозначен извод, че това е въпросният стикер, тъй като снимката не е направена от достатъчно близко разстояние. Не е установено автомобилът да отговаря на някое от условията по пар. 2, т. 32 от Допълнителните разпоредби (ДР) към Наредбата, за да се приеме, че същият е излязъл от употреба. Поради това по отношение на него неправилно е била приложена процедурата за принудително преместване. Решението се основава на погрешни изводи и неправилна преценка на доказателствената съвкупност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът – Кметът на район „К. с.” – Столична община, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по...