Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяС. П. по адм. дело № 2223/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика /„ОДОП/ – София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение № 23/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3156/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001788-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП гр.София, в частта, потвърдена с Решение № 121 от 23.01.2020г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на В. М. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2014г – 31.12.2014г. - главница в размер на 6 058,40 лв. и лихви – 2788,09 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението. Счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в Тълкувателно решение №5/2015г. на ВКС се коментира придобиването на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, във връзка с прилагането на Закона за собствеността /ЗС/, като същото е неотносимо за целите на данъчното облагане. Счита, че полученият доход на лицето не попада в приложението на чл. 13 от ЗДДФЛ „Необлагаеми доходи”. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови решение по същество, с което да се потвърди РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В. М., чрез процесуалният си представител адв. Р., оспорва касационната жалба в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001788-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в частта, потвърдена с Решение № 121 от 23.01.2020г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на В. М. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2014г – 31.12.2014г. - главница в размер на 6 058,40 лв. и лихви – 2788,09 лв.

С решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил РА и е оставил без разглеждане жалбата на Микова в останалата ѝ част, като е осъдил Дирекция „ОДОП” София да заплати разноските по делото.

АССГ е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган.

От фактическа страна е установил за безспорно, че през 2013 г. с нотариален акт /НА/ за покупко-продажба №127, том II, рег. №7499, дело №300 от 26.07.2013 г., В. М. е закупила от П. Ф. чрез пълномощника си М. Ф. следния недвижим имот: апартамент №1, находящ се в гр. София, район [район] в сградата на [адрес], на партера дясно с лице към двора с площ от 56 кв. м, заедно с таванско помещение и избено помещение и 1,44/100 ид. части от сградата и мястото съставляващо УПИ № II -10,11 в квартал № 362 по плана на гр. София, местност [наименование] за сумата от 47 000,00 лв., която сума е посочено, че е платена по банков път от купувача преди подписване на НА. Върху процесния имот е наложена възбрана, вписана в Агенция по вписванията с вх. №1139/17.01.2014 г., акт №277, том 1, номер от вх. рег. №1159/17.01.2014 г. Съгласно представени от Микова писмени обяснения с вх. №10-94-03-405/20.09.2016 г., лицето е декларирало, че е длъжник по изпълнително дело №20147830400015 и във връзка с това обстоятелство ЧСИ с рег. № 783 е извършил публична продан на описания имот. По делото е представена молба за образуване на изпълнително дело с взискател Ю. Т. и длъжник В. М., изпълнителен лист от 22.11.2013г. , заповед за изпълнение от 22.11.2013г., постановление за възлагане на имот и банков превод.

За да отмени РА, съдът се е позовал на Тълкувателно решение №5/2015г. на ВКС. Съгласно него сделката се характеризира с основния отличаващ я елемент от фактическия състав на придобивния способ - договаряне между страните. Този елемент не съществува при принудителното изпълнение върху недвижим имот поради спецификата на фактическия му състав, включващ едностранно властническо изявление на съдебния изпълнител и гражданскоправното волеизявление на купувача.

Съдът е стигнал до извод, че в случая не жалбоподателката е продавач на имота, а съдебният изпълнител и независимо от обстоятелството, че в нейния патримонуим е внесена сума, равняваща се на разликата между продажната цена на имота и платените на взискателя и ЧСИ суми, то това не е доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ, нито доход от продажба по смисъла на чл.13 ал.1 т.1 б „а“ от ЗДДФЛ. С тези си мотиви е отменил РА.

Касационната инстанция намира решението в частта, в която е отменен РА, за неправилно, като противоречащо на материалния закон.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Спорът се концентрира върху това публичната продан върху имота, представлява ли продажба и получените от нея средства следва ли да се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ или не.

Установено било, че недвижимият имот е закупен от Микова за сумата от 47 000лв. и продажната цена на имота след извършената публична продан е била 116 442 лв., от които 2 126,42лв. са платени на взискателя и ЧСИ, а сумата в размер на 114 315,58лв. е преведена на 09.05.2014г. по банкова сметка на Микова. Върху тази сума не е начислен и заплатен данък върху общия доход.

Съгласно чл.12,ал.1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Полученият доход от ревизираното лице не попада в кръга на изключенията за необлагаемост, предвиден в чл.13 ЗДДФЛ, вкл. И в чл.13,ал.1,б.“а“ ЗДДФЛ, според който не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Правилно е констатирано от органите по приходите, че за извършената продажба на недвижимия имот не са изпълнени изискванията на чл. 13, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДФЛ, тъй като между датата на придобиване на имота и датата на продажбата не са изминали повече от 3 години. След като полученият доход не попада в приложението на чл. 13 от ЗДДФЛ „Необлагаеми доходи”, то същият се явява облагаем за лицето в годината на придобиването му. В Тълкувателно решение №5/2015г. на ВКС се коментира придобиването на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, във връзка с прилагането на Закона за собствеността /ЗС/, като същото е неотносимо, както в случая, така и за целите на данъчното облагане.

Правилно е определен размерът на облагаемия доход като от продажната цена на имота 114 315,58лв. е извадена цената на придобиване 47 000лв. и от разликата в размер на 67 315,58лв. са приспаднати нормативно определени разходи от 10% = 6 731,56лв. съобразно нормата на чл. 33 от ЗДДФЛ/.

Решението като неправилно и противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено в частта, в която е отменен РА и в частта на разноските, и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 772 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 23/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3156/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001788-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП гр.София, в частта, потвърдена с Решение № 121 от 23.01.2020г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221018001788-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП гр.София, в частта, потвърдена с Решение № 121 от 23.01.2020г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на В. М. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2014г – 31.12.2014г. - главница в размер на 6 058,40 лв. и лихви – 2788,09 лв.

ОСЪЖДА В. М., ЕГН: [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр. София, [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП сумата от 772 лв. (седемстотин седемдесет и два лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова