Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Й. К. Б. Ц. при секретар Б. П. и с участието
на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаБ. Ц. по адм. дело № 2201/2021
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ставеа-проект“ ООД, представено от адв. М. Е., срещу решение № 6793/27.11.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 12278/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221018006134-091-001/11.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касационните оплаквания са за опущения на съда в познавателната му дейност по преценка на писмените доказателствени средства /договори, протоколи, отчети за извършена работа и фактури, както и заключението на ССЕ/, стояща в основата на констатациите му за правнорелевантния факт на осъществяването на доставката, за която с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът в противоречие със съдопроизводствените правила е отказал да цени информационни източници заради времето на представяне на доказателствените средства – в хода на съдебното дирене. Изразява убеждение, че са установени материалните предпоставки на правото на приспадане. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установените в тежест на „Ставеа-проект“ ООД допълнителни задължения за ДДС в размер 15 526.64 лева с лихви за забава 3 006.37 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчен период м. 06.2018 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 19 800.82 лева, упражнено в този данъчен период, като вместо декларираният резултат за периода ДДС за възстановяване 4 274.18 лева е определен ДДС за внасяне 15 526.64 лева. Отреченото данъчно предимство е по фактура № 20…287/11.06.2018 г., издадена от „Био Пи Ди Ес строй“ ЕООД с предмет на доставката „плащане съгласно чл. II, ал. 1 по договор BIOS 18042 от 08.06.2018 г. Според органите по приходите доставката на услуги не е осъществена. Като факти с правно значение са ценени сключването от РЛ на договор с клиента му „Водохосподарске ставби“ АД за подготовка на тръжни документи във връзка с участие в открита процедура по избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Реконструкция, модернизация и доизграждане на пречиствателна станция за отпадни води Пловдив – инженеринг“ на 20.06.2018 г., макар първоначално срокът за представяне на тръжни документи от кандидатите да е изтекъл на 16.04.2018 г.; възлагането на дейностите на подизпълнителя „Био Пи Ди Ес строй“ ЕООД по договор от 20.06.2018 г., т. е преди договора с „Водохосподарске ставби“ АД; отсъствието на запитване и одобрение от „Водохосподарске ставби“ АД за използване на подизпълнител; наличието само на авансово плащане, а не и на окончателно; липсата на персонален субстрат за осъществяване на услугата; отсъствието на съпътстващи изпълнението документи; пропускът на „Водохосподарске ставби“ АД да подаде документи за участие в процедурата. Прието е, че не са осъществени материалните предпоставки на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 и чл. 9 ЗДДС.
С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу РА.
Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя установяването на юридическите факти от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Отрекъл е убедителността на доказването на единствения спорен юридически факт – този на осъществяването на доставката на услуга. Извън обсега на доказването като безспорни е отнесъл фактите на принадлежността на доставчика и получателя към категорията на ДЗЛ и на издаването на данъчен документ, който е отразен както в счетоводствата на страните по доставката, така и в отчетните им регистри по ЗДДС. Според съда доказването на основния спорен факт е разколебано както от времевите несъответствия в договорите между РЛ и „Водохосподарске ставби“ АД и с „Био Пи Ди Ес строй“ ЕООД, така и от липсата у доставчика на трудов ресурс за изпълнение на услугата, както и от непредставянето на поискани от него доказателства. Съдът е отказал да цени събрани в хода на съдебното дирене отчети за 2018 г. и за 2019 г., тъй като не били представени пред администрацията, а обслужвали защитата на жалбоподателя в съдебното производство. По тази причина и е обсъждал заключението на ССЕ само относно описанието на тези документи, а не и за съдържанието им. Самостоятелно основание за дискредитиране на отчетите е нуждата от трудов ресурс с определени качества, какъвто не е установено да е наличен у доставчика.
Съдът е приел, че не е осъществена фактурираната доставка на услуга. Решаващият извод е, че не са изпълнени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен.
Юриспруденцията последователно е дефинирала материалноправните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане. Към първата категория се отнася своенето на качествата данъчнозадължено лице от доставчика и от получателя и използването на получените стоки и услуги, за които се претендира правото на приспадане, за нуждите на сключени от получателя облагаеми сделки /така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка данъчнозадълженото лице да притежава фактура, в която трябва ясно да са посочени идентификационният номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите, пълното наименование и адресът на това лице, както и количеството и естеството на доставените стоки /вж. т. 29 от цитираното решение/.
Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване – чл. 153 ГПК. В РА е отречено наличието на резултата от получените доставки и осигуряването на изпълнението от доставчика.
Оплакванията на касатора за грешки на съда в процеса на доказване са неоснователни. С арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК задължение на страната е да проведе главно пълно доказване на фактите, с чието осъществяване обвързва настъпването на благоприятни за нея правни последици – в случая правото на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба общо се сочат съпътстващите доставката частни диспозитивни и свидетелстващи документи, без с тях да са свързани очаквания за определяне на доказателствената им сила и доказателствената стойност. А и двете категории документи имат само формалната доказателствена сила на подписаните документи по чл. 180 ГПК. Договорите не са пряко доказателствено средство за правнорелевантния факт на осъществяване на доставката, а са косвено доказателствено средство, тъй като представляват правопораждащ юридически факт за насрещните задължения на страните по двустранната сделка, но не удостоверяват изпълнението им. Доказателствената стойност на тези информационни източници е разколебана от времевите несъответствия – договорът с доставчика предхожда този с клиента. Пряко първично доказателствено средство за изпълнението са протоколите. Убеждаващото въздействие на тези информационни източници е силно разколебано от липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за осъществяване на доставката; от факта на пропускът на „Водохосподарске ставби“ АД да участва в процедурата за възлагане на обществената поръчка за „Реконструкция, модернизация и доизграждане…“, макар към участие в тази процедура да са били насочени доставките на услуги по веригата; отсъствието на съгласуване с клиента за ползване на подизпълнител; бездействието на касатора да поиска връщане на платеното, право на което има по договора с доставчика, ако клиентът не сключи договора за обществена поръчка.
Познавателната дейност на съда е съобразена с процесуалното правило на чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тъй като включва всички доказателства, а фактическите доводи на касаторът са свързани само с ползващите го доказателства. Макар да е подложил на съмнение част от доказателствените средства заради времето на представянето им, съдът ги е обсъдил.
Без самостоятелно значение за констатациите на съда е възприятието му за бездействието на доставчика в представянето на поискани му документи. Оборимата презумпция по чл. 37, ал. 4, изр. 1 от ДОПК за отсъствие на непредставените документи, е приложима само при процесуално бездействие на субект на процеса. С арг. от чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ДОПК субект в административния процес е РЛ, а не и доставчика, който е участник без да е страна.
Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение.
При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в във вр. с по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1 214 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6793/27.11.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 12278/2019 г.
ОСЪЖДА „Ставеа-проект“ ООД с ЕИК [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 214 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Йордан Константинов
/п/ Бисер Цветков