Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. Х. К. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаД. М. по адм. дело № 2177/2021

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Г. Ж.“ №22, подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед № РД-16-39/13.01.2021г. на министъра на икономиката, с която е отказано признаване на сдружението за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл. 170, ал. 1 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за представителност, предвидени в чл. 170, ал. 1, т. 6, бук. „а“, бук. „г“, бук. „д“ и бук. „е“ и б. „ж“ ЗЗП и не извършва ефективно най-малко четири от изброените в чл. 170, ал. 1, т. 6 от ЗЗП обществени дейности за защита на интересите на потребителите.

Жалбоподателят – Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ, счита оспорения отказ за незаконосъобразен, постановен при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон.

Сочи, че не е декларирало пред министъра на икономиката, че извършва дейност по завеждане на колективни искове за защита на потребителите, че разполага с функциониращи приемни за предоставяне на съвети, нито, че извършва сравнителни тестове и проучвания на стоки и услуги, предоставяни на българския пазар. Дружеството в подаденото заявление е декларирало извършване на дейности по чл. 170, ал. 1, т. 6, бук. „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“, тъй като закона е поставил като изискване извършване най-малко на четири от изброените в чл. 170, ал. 1, т. 6 ЗЗП обществени дейности. Твърди, че министърът не е изложил конкретни съображения защо не приема за доказани заявените от сдружението дейности. Според жалбоподателя представените към заявлението и впоследствие доказателства установяват извършването на посочените от него дейности.

Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на икономиката, чрез своя процесуален представител, счита същата за неоснователна. Твърди, че сдружението не отговаря на изискванията на чл. 170, ал. 1, т. 6 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли жалбата.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна, че:

Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Със заявление вх.№ 92-00-1219/10.11.2020г. сдружението е поискало от министъра на икономиката да бъде признато за представително сдружение на потребителите, съгласно чл.170 от Закона за защита на потребителите.

С цел преглед и оценка на обществените дейности за защита на правата и интересите на потребителите, извършвани от сдружението, с писмо с изх. № 92-00-1219 от 20.11.2020г. е поискано представянето на допълнителна информация от страна на жалбоподателя.

С допълнение към заявление на 03.12.2020г. сдружението е представило допълнителна информация и допълнителни документи.

В докладна записка с рег. №92-00-1219 от 14.12.2020г. на зам. министъра на икономиката е разгледано заявлението като са обсъдени заявените от сдружението дейности и представените доказателства. В заключение е направено предложение до министъра на икономиката да бъде отказано на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ да бъде признато за представително сдружение на потребителите, тъй като не отговоря на изискванията на чл.168, ал.1,т.1 и чл.170, ал.1,т.6 ЗЗП.

На 03.01.2021г. министърът на икономиката е издал заповед № РД-16-39, с която отказва признаването на жалбоподателя за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл.170, ал.1 ЗЗП. В нея е отбелязано, че сдружението не отговаря на изискванията на чл.168, ал.1,т.1 и на чл.170, ал.1, т.6 ЗЗП, като е уточнено, че сдружението не извършва дейностите, посочени в б. „а“,“г“,“д“ и „ж“ на чл.170, ал.1 ЗЗП.

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспорената Заповед приема от правна страна следното:

Оспорената заповед е издаден от министъра на икономиката и предвид нормата на чл. 170б, ал. 1 ЗЗП, съдът приема, че оспораният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и не страда от пороци, водещи до нищожността и.

От формална страна актът съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК – съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част, както и начина и сроковете за обжалване. С оглед на горното, оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за писмена форма на административния акт и условно на изискванията към съдържанието на тази форма. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

Съдът счита, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на процедурата по издаване на акта.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че Сдружението е подало заявление за признаването им като представително по смисъла на чл. 170 от ЗЗП. Това става с нарочен акт на министъра на икономиката при наличието на законово определени предпоставки – чл. 170, ал. 1 ЗЗП. Представителното сдружение на потребителите, съгласно чл. 171 ЗЗП, участва в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативни органи на защита на потребителите, а държавата, с оглед на чл. 172, ал. 1 ЗЗП, може да го финансира съобразно обема и общественото значение на извършената работа.

Неправилно адм. орган се е позовал на разпоредбата на чл.168, ал.1,т.1 ЗЗП. Същата е относима към сдруженията на потребителите, а не към представителните сдружения на потребителите. Видно от релевантната нормативна уредба това са различен вид сдружения, с различни права и именно поради това законодателят е регламентирал по различен начин изискванията си към тях. По тази причина разпоредбата на чл.168, ал.1,т.1 ЗЗП не е приложима по отношение на искането по чл.170, ал.1 ЗЗП. / в същия смисъл е Решение №4504/15.04.2020г. по адм. дело №1979/2020г. на ВАС, седмо отделение/.

В мотивите на оспорения акт органът е посочил и разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 6, бук. „а“, „г“, „д“ и ж ЗЗП.

В чл. 170, ал. 1 ЗЗП законодателят е регламентирал условията, на които следва да отговаря сдружение на потребителите за да бъде представително. В т. 6 са предвидени седем подизисквания. Поне 4 от тях трябва да са налице, за да отговаря сдружението на условието на тази разпоредба. Административният орган следва да извърши проверка на съответствието на заявлението с релевантните изисквания на нормата. В чл. 170, ал. 1, т. 6 ЗЗП изрично е предвидено, че сдружение което иска да получи статут на представително такова следва да извършва ефективно най-малко 4 от изброените в нормата обществени дейности. Така както законодателят е поставил условието в т. 6 следва сдружението, което е подало заявка за определянето му като представително да посочи извършваните от него обществени дейности за защита интересите на потребителите, като те не следва да са по-малко от четири на брой. Видно от подаденото заявление жалбоподателят е посочил че извършва четири дейности – такива по букви „б“, „в“, „г“и „д“. Административният орган има задължение да извърши проверка дали заявителят ефективно т. е. действително извършва посочените в заявлението дейности.

Органът е извършил проверка на три от тях/ в докладната записка от 14.12.2020г./ и е преценил, че те се извършват ефективно от заявителя. От мотивите на акта, които се съдържат в докладната записка на зам. министъра, послужила като основание за издаване на акта, се установява, че заявените дейности по б.“б“,“в“ и б.“г“ се извършват ефективно от заявителя. Не случайно разпоредбите, регламентиращи тези дейности не се сочат като основания за отказ. Т.е. на практика адм. орган е приел, че три от дейностите по т.6/заявени от сдружението/ се извършват. По отношение на последната заявена дейност по б.“д“- образователни дейности и /или кампании в областта на защита на потребителите, обаче адм. орган нито в акта, нито в докладната записка е изложил каквито и да е съображения защо приема, че тази дейност не е осъществявана от сдружението ефективно. А именно неосъществяването на тази дейност е основанието за постановения отказ.

Липсата на произнасяне и излагане на конкретни установявания по четвъртата, заявена от жалбоподателя дейност прави административния акт немотивиран, тъй като не става ясно по какви съображения министърът е приел неосъществяване на тази дейност и съответно наличие на материалната предпоставка за отказ.

Видно от изложеното оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон – липса на фактически основания за издаване на акта т. е. на основанията, които са подбудили административния орган да издаде своя акт. Липсата на фактически установявания, послужили като основание за издаване на акта, налага отмяна на административния акт. Поради това съдът следва да го отмени и да изпрати преписката на органа за ново произнасяне.

С оглед на изхода от спора и направеното от жалбоподателя искане на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на икономиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на Сдружението направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 10.00 лв. държавна такса и 800.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.02.2021г.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд, състав на седмо

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-39/13.01.2021г. на министъра на икономиката

ИЗПРАЩА преписката на министъра на икономиката за ново произнасяне по заявление с вх.№ 92-00-1219/10.11.2020г. на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ

ОСЪЖДА Министерството на икономиката, седалище гр. София, ул. Славянска № 8 да заплати на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ , седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Г. Ж.“ №22, сума в размер на 810.00 лв. /осемстотин и десет/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева

/п/ Христо Койчев