Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА КАРАГ. Б. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 2268/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието, храните и горите срещу Решение №253 от 21.12.2020 г. на Административен съд - Кърджали по административно дело №124/2020 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой“Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. са останали площите, заявени за подпомагане от М. К. от [населено място], общ. Джебел (индивидуализирани в решението).

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 219, т. 3 АПК.

Касаторът всъщност счита, че подадената от М. К. жалба срещу заповедта на министъра е безпредметна и би следвало да се остави без разглеждане като сочи, че по заявлението на лицето за подпомагане за кампания 2019 г. е извършена проверка на място съгласно чл. 37, ал.4, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и подпомагането се одобрява въз основа на резултатите от проверката съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г., а не въз основа на данните от окончателния специализиран слой „Площи за подпомагане“. Според касатора, последните се използват само за площи, които не са били предмет на проверка на място.

Сочи още, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основания за издаването й и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което изводът на Административен съд – Кърджали че заповедта е незаконосъобразна не отговаря на доказателствата по делото и закона.

Иска от съда, решението да бъде отменено, а оспорената заповед потвърдена като законосъобразна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.

Ответникът – М. К. не се явява и не се представлява, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Няма спор между страните по пълно и точно, установените от първоинстанционния съд факти - настоящият ответник по касация е земеделски производител, подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. в срок. По заявлението е извършена проверка на място, която обхваща 37 парцала от общо заявените за подпомагане 82 парцела, а резултатите са отразени в доклад. От последния се установява, че всички проверени парцели са коректно очертани, а при обходът не са констатирани неподходящи за подпомагане площи. В съдебното производство тези констатации са потвърдени чрез прието експертно заключение. Изготвен е проект за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. Земеделските стопани са били уведомени за изготвения проект и им е осигурен срок за възражения. Въз основа на проекта за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г е издадена оспорваната Заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

Въз основа на тези факти Административен съд - Кърджали постановява обжалваното Решение №253/21.12.2020 г, по адм. дело №124/2020 г, с което отменя заповедта на министъра, в оспорваната й част. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, а при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът заключава, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон като сочи, че критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане са регламентирани в от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредбата №2 или Наредбата) и предвид заявения от жалбоподателя начин на трайно ползване на площите – естествени пасища и ливади, е приложим чл. 8 от Наредбата. Сочи, че данните от проверката на място и заключението на вещото лице по делото, установяват че всички изисквания са спазени и площите са допустими за подпомагане, поради което в нарушение на закона не са били включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. и това прави оспорваната заповед незаконосъобразна, поради което съдът е отменил същата. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

С касационната жалба, поставила начало на настоящото производство, е посочено касационна основание – неправилно приложение на материалния закон, но по същество са развити само доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено по жалба, която няма годен предмет на оспорване.

Доводът на касатора е неоснователен. Първоначалната жалба до Административен съд – Кърджали е насочена срещу заповед на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“. Административните актове с такъв предмет подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс съгласно чл. 33а, ал.6 ЗПЗП. Следователно жалбата, поставила начало на съдебното производство, е насочен срещу подлежащ на оспорване административен акт и правилно е преценена от административния съд като допустима за разглеждане.

Съдът е събрал необходимите доказателства за решаване на спорните въпроси и е дал възможност на страните да представят релевантните доказателства за изясняването му. Съдът е анализирал всички събрани доказателства включително експертното заключение, което е потвърдило констатациите от доклада на проверката на място – всички проверени парцели са коректно очертани и няма неподходящи за подпомагане площи.

При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 3 АПК.

Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган по аргумент от чл. 33а, ал.6 ЗПЗП, който определя, че министърът на земеделието, храните и горите да издава заповед, с която се одобрява или изменя окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане.

Правилни са изводите на съда, че в оспорения акт се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.

Съдът правилно е приел още, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 33 а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, Министерство на земеделието храните и горите е създало в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва допустимите площи, определени въз основа на критериите по Наредба № 2. По отношение на процесните земеделски парцели данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване чрез дешифриране - компютърно разчитане на актуалната цифрова ортофотокарта. Следва да са отразени и резултатите от извършените проверки на място, като за това няма данни.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на заповедта в оспорваната й част.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато на тях има по т.1 не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение; т.2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4; т.3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Проверените площи, заявените за подпомагане от настоящия ответник по касация, отговарят на посочените изисквания и това е установено и посочено, както и доклада от проверката на място, така и потвърдено от експертното заключение на приетата по делото експертиза.

Оспорената заповед не съдържа мотиви за съответствието на спорните площи с изискванията на Наредба № 2 относно критериите за допустимост. Доказано е по делото, че площите са земеделски и отговарящи на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, съответно оспорения акт в процесната част е необоснован и несъответен на материалния закон и правилно е отменен от съда, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №253 от 21.12.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело №124/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. К. п/ Полина Богданова