Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] и от [фирма], [населено място] против решение № 196/30.01.2013 г. на Административен съд -В., постановено по адм. д. № 2513 по описа за 2012 г. на този съд, поправено с решение № 3113/09.12.2013 г. на Административен съд –Варна по същото дело.

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 1104457 / 15.02.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. в следните части: в която за данъчен период м.12.2009г. е начислен ДДС в размер на 98 896,41лв. и съответните лихви и в която за данъчен период 2009г. е определен корпоративен данък за внасяне в размера над 4 764,82лв. и съответните лихви.

[фирма], чрез управителя си С. Д. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА.

Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата подадена от [фирма] и основателност на тази подадена от Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

Предмет на спора пред АДмС – В. е бил Ревизионен акт № 1104457 / 15.02.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.,...