Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител, срещу решение № 222 от 09.06.2015г. по адм. дело № 86/2015 г. по описа на административен съд – В. Т., VIII-ми състав, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 15-1401010-091-01/14.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта потвърдена с решение № 11/12.01.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” - [населено място] при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който оспореният РА бъде отменен, ведно с присъждане на сторените разноските пред двете съдебни инстанции.

От [фирма] е подадена и втора касационна жалба срещу решение за поправка на очевидна грешка № 291 от 31.07.2015 г. по адм. дело № 86/2015 г. по описа на административен съд – В. Т., VIII-ми състав. Претендира се, че посочените от касатора размери на установените му задължения са правилни.

Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП представя писмени отговори и по двете касационни жалби, в които излага доводи за неоснователността им.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на...