Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП против решение № 1729 от 24.07.2015 г. постановено по адм. дело № 391 по описа за 2015 г. на административен съд – В.. С него по жалба на Г. А. Г., е отменен ревизионен акт (РА) № Р-18-1400741-091-01 от 09.10.2014 г., потвърден с решение № 770 от 29.12.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП" - [населено място].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация - Г. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. П-Топалова, в писмен отговор и становище по същество дадено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-18-1400741-091-01 от 09.10.2014 г., потвърден с решение № 770 от 29.12.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП" - [населено място], с който на лицето са определени допълнително задължения за...