Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на [фирма], / сега [фирма]" /, [населено място] чрез адв. С. Е и на директора на дирекция „ОДОП” [населено място] против Решение № 873/11.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1061/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас.

[фирма] обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 021101404/29.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 122/23.03.2012г. на директора на дирекция „ОУИ” [населено място], в частта, в която е изменен ревизионния акт като за данъчен период 01.11.2008г.-30.11.2008г. са определени задължения за ДДС в размер на главницата 3 226,23 лева и лихва в размер на 1 094,84 лева, а за д. п. м. 05.2009 г. са определени задължения в размер на главницата 67 693,52 лева и лихва в размер на 18 261,14 лева.

В касационната жалба на дружеството са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част на всички касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до твърдения за липса на основания за провеждане на ревизионното производство за д. п. м. 05.2009 г. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.4 ДОПК. По отношение допълнително начисления ДДС в данъчен период м.05.2009г. за извършени строителни услуги в [населено място] и [населено място], в касационната жалба се твърди, че съдебното решение не е съобразено с приетата при новото разглеждане ССЕ, която определя за обект в [населено място] себестойност на строителната услуга — 35 365,97 лева и дължим ДДС - 7 073,19 лева и съответната лихва за забава, а за обект [населено място] — себестойност на стр. услуга -...