Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.)
Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – В. Т. срещу решение № 240/15.06.2015г., постановено по административно дело № 232/2015г. по описа на Административен съд – В. Т. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът – Б. К. Б., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя по жалба на Б. К. Б., мълчалив отказ на Директора на РЗИ - В. Т. да издаде акт за назначаването му на длъжността „главен юрисконсулт” в Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване” в РЗИ - В. Т., като незаконосъобразен и връща преписката на административния орган, като го задължава да издаде административния акт и определя 14 - дневен срок за това.
Безспорни между страните са фактите по обявяване и провеждане на конкурса за длъжността „главен юрисконсулт” в Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване” в РЗИ – В. Т.. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика, длъжността „главен юрисконсулт” в Дирекция „Административно - правно, финансово и стопанско обслужване” в РЗИ – В. Т. е експертна, длъжностно ниво по КДА - 8, експертно ниво 4. По отношение на същата в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) е предвидено да се заема по служебно правоотношение, като за заемането й се прилага общия закон - ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). От представените по делото доказателства се установява, че конкурсът за посочената длъжност е законосъобразно обявен, оповестен и проведен от назначената конкурсна комисия.
Окончателните резултати на участниците и предложението до органа по назначаването за тяхното класиране, са обективирани в протокол от 05.03.2015 г. на конкурсната комисия и списък към него - резултат от конкурс и формуляр (приложение № 6 към НПКДС). Видно от съдържанието им, Б. е с краен резултат 28,76 т., а останалите трима участници, допуснати и явили се до всички етапи от конкурсната процедура, имат по-малък сбор точки (22,00 т., 21,28 т. и 21,28 т.) и съответно Б. е класиран от комисията на първо място по системата и критериите за определяне на резултатите от отделните етапи, утвърдени с предходния протокол от същата дата.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че при наличието на обявен и проведен конкурс за заемане на длъжност, органът по назначаването има правото да прекрати конкурсната процедура и да назначи нов конкурс само при условията на чл. 10д, ал.3 изр.1 и 2 от ЗДСл - т. е. при възражения от участници в конкурса, адресирани до него за некласирането им на първо място. Констатирано е, че от събраните по делото доказателства не се установява такива възражения да са били подавани от участници в конкурса. Решаващият съд обосновава извод, че при тяхната липса, органът по назначаването, открил съответния конкурс, действа в условията на обвързана компетентност по реда на чл. 10д, ал. 4, изр. 1 от ЗДСл и е длъжен да назначи кандидата, класиран на първо място. Липсата на съответни действия и заповед в 14-дневния срок, считано от 16.03.2015 г., съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и същият подлежи на обжалване в срока по чл. 84, ал. 2 от същия кодекс.
Първоинстанционният съд намира, че не съставляват основание за постановяването на мълчаливия отказ и представените по делото доказателства за водена кореспонденция между Министерство на здравеопазването и РЗИ - В. Т. относно предложението за структурни промени, едно от които е съкращаването на трайно незаетите длъжности в РЗИ – В. Т., включително длъжността „главен юрисконсулт” във връзка с изпълнение на чл. 79 от Постановление № 8 на Министерския съвет от 2015 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2015 г. и утвърдения бюджет на РЗИ – В. Т..
В заключение, решаващият съд приема, че формираният мълчалив отказ на Директора на РЗИ - В. Т. при липса на възражения от другите участници в конкурса, се явява незаконосъобразен. Като такъв следва да бъде отменен и делото върнато като административна преписка на Директора на РЗИ - В. Т. за произнасяне при дадените задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно.
Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДСл. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд постановява решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон и неговата цел, се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 ЗДСл. предвижда в 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1, органът по назначаването да издаде акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Императивната редакция на текста сочи на недвусмислено разпореденото задължение за издаване на посочения акт, при двете изпълнени условия - завършена процедура и класиран на първо място кандидат. За разлика от старата редакция на чл. 10д, ал. 4 (ДВ, бр. 95/2003 г.), съгласно която след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването беше длъжен да издаде акт за назначаване на един от класираните кандидати, т. е. разполагаше с оперативната самостоятелност да направи избор и да издаде акт за назначаване, с изменението на нормата от 2006 г. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.), правото на преценка на органа по назначаването отпада, той е обвързан от извършеното от комисията класиране, при това законът му вменява задължение за произнасяне в 14-дневен срок. В конкретния случай, конкурсът за длъжността е проведен и приключва с класиране на трима кандидати, обстоятелства, по които не се спори в процеса. Следователно, изпълнена е хипотезата на чл. 10д, ал. 4 ЗДСл., което задължава органа по назначаването да издаде акт за назначаване в полза на класирания на първо място кандидат. В същия смисъл са: решение № 3284/12.03.2010 г. по адм. дело № 12250/2009 г. на ВАС, V о., определение № 4389/27.03.2012 г. по адм. дело № 3151/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Втора колегия, решение № 15219/19.11.2013 г. по адм. дело № 6306/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, Решение № 5092 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 796/2014 г., 5-членен с-в на Втора колегия.
Служебното правоотношение е вид административно правоотношение, което възниква между държавата в лицето на съответния административен орган и държавния служител, въз основа на акт за назначаване. Редът за назначаване е установен в ЗДСл., като съгласно чл. 8 с. з. се подава писмено заявление, към което се прилагат и необходимите документи за заемане на съответната длъжност, определени в наредба на Министерския съвет. (Наредба за документите за заемане на държавна служба, приета с ПМС № 314 от 23.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 95 от 2.12.2011 г., в сила от 15.03.2012 г.). Със заявлението, кандидатът изразява воля да заеме определена длъжност и това е моментът, който поставя начало на конкретната процедура по назначаване. От този момент възниква и административното правоотношение по смисъла на чл. 24 АПК. Адресат на направеното искане за назначаване и активна страна в административното правоотношение е органът по назначаването. Непроизнасянето му в законоустановения срок е мълчалив отказ да бъде издаден акт за назначаване. Законосъобразността на този мълчалив отказ следва да бъде проверена от съда при сезирането му с жалба срещу него. В конкретния случай спечеленият конкурс е основание за възникване на служебно правоотношение, поради което бездействието на Директора на РЗИ – В. Т., съставлява мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт, който подлежи на проверка за законосъобразност, т. к. засяга правото на класираното на място лице, да бъде назначено за държавен служител (Арг.: чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДСл.). Ето защо непроизнасянето на органа в срока по чл. 10д, ал. 4 ЗДСл. подлежи на обжалване пред съда по реда на глава десета АПК.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно възраженията на директора на РЗИ – В. Т. относно съкращаване на длъжността, за която е бил открит и проведен процесният конкурс. Р. съд законосъобразно приема, че дори и впоследствие да бъде утвърдено ново длъжностно и съответно поименно разписание, то ще бъде последващ юридически факт и не може да служи като правно основание за отказ, т. к. правните последици на проведения конкурс вече са настъпили и административният орган е задължен да приложи относимите към тях норми на закона.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд поради неуважаване молбата на процесуалния представител на РЗИ – В. Т. вх. №2696/25.05.2015г. за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 27.05.2015г. Видно от протокола, изготвен в съдебното заседание от 27.05.2015г., решаващият съд докладва горната молба и след анализ на относимата процесуална правна норма – чл.139 АПК, обосновано приема искането за неоснователно. Физически е невъзможно в съдебно заседание, проведено на 27.05.2015г., съдът да се произнесе по молба входирана дни след заседанието, а именно на 01.06.2015г., с която след обявяване ход по същество, се иска отмяна на протоколното определение и пренасрочване на делото, предвид представени доказателства за ползване а годишен отпуск от административния орган – ответник в първоинстанционното производство. Правилно съдът не е уважил искането за отлагане на разглеждането на делото, тъй като не са били налице кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. За насроченото съдебно заседание са представени писмени доказателства за служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника, но не и за ответника –Директор на РЗИ – В. Т.. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК дава възможност за отлагане на делото само в случай, че страната и процесуалния представител не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая не са били налице предпоставките за отлагане на делото, поради което правилно съдът не е уважил искането за отлагане.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Наведените от касатора доводи досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение в първата инстанция не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, предвид нормата на чл.78, ал.5 ГПК, съгласно която страната може да иска намаляване размера на разноските поради прекомерност на адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания по делото. Правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК регламентира, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта му за разноските е съдът, който го е постановил - първоинстанционният съд. Неговото определение подлежи на контрол за законосъобразност пред касационната инстанция.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника се явява основателна. Представени са доказателства – Договор за правна защита и съдействие за заплатено възнаграждение за адвокат от ответника в размер на 200 лева (двеста лева), които следва да бъде осъден да заплати РЗИ – В. Т..
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/15.06.2015г., постановено по административно дело № 232/2015г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – В. Т. да заплати на Б. К. Б., от [населено място], [улица], разноски в размер на 200 лева (двеста лева), представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.