Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представен от адвокат П. П, срещу решение № 5697/15.09.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 982/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 2001114176/28.03.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са относими към противоречието с материалния закон и съществените процесуални правила, като касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Конкретни са доводите за неправилна оценка от съда на писмените доказателствени средства за установяване на изпълнението на доставките, за които е отказано с РА право на приспадане на данъчен кредит. Отправят се упреци към извършеното в решението отграничаване на спорното от безспорното. Обосновава съществуването на предпоставките за отреченото право на приспадане на данъчен кредит с позоваване на практика на СЕС. Искането е за отмяна на решението, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С., чрез повереника си юрисконсулт Зарева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АССГ е оспорена потвърдената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт № 2001114176/28.03.2012 година, с която са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 61 997.84 лева и за закъснителна лихва 9 914.36 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 03, 05, 08 и 09.2010 г. и м. 02 и 06.2011 г. заради отказ на приходната администрация...