Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. и на Г. Ц. Т., като едноличен търговец с фирма [фирма], представен от адв. И. И, срещу решение № 1674/07.09.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3145 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 161201902/04.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П. в частта, с която на Т., в качеството му на едноличен търговец са установени допълнителни задължения за ЗОВ за 2006 г. – 2009 г. и лихви за забава върху тях и в частта относно допълнително начисления ДДС и определените закъснителни лихви за данъчни периоди м. декември 2006 г. и м. декември 2007 г.; изменен е РА относно допълнително установените задължения за подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 – 2009 г., като са намалени размерите на данъчните задължения и пропорционално на лихвите за забава; изменен е РА и в частта, установяваща задължения за ДДС в данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. с редуциране на размерите на данъка и на лихвите за забава.

Първият касатор оспорва отменителната, а вторият „потвърдителната“ част на съдебния акт /разбирането за отмяна/потвърждаване явно включва освен експлицитната отмяна на РА, така и имплицитните в изменението му до новоопределения размер на задълженията/. Оплакванията на ДДОДОП са за противоречащи на материалния закон изводи на първостепенния съд за действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и за значението на характера на дейността пораждаща дохода, като основание за възникване на задължението за общественото осигуряване. Упреква съда и в оценъчната му дейност на доказателствените средства при формиране на фактическия извод за...