Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .
Образувано е по касационна жалба на В. Р. В., гр. Т. против Решение № 665 от 30.04.2008 година, постановено по адм. дело № 2462 от 2007 година на Варненския административен съд, трети състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2500663/08.12.2006 година на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Т., потвърден с Решение № 34/07.02.2007 година на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП. Развива подробни съображения в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени данъчно-ревизионния акт.
Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Варненския административен съд е бил Ревизионен акт № 2500663/08.12.2006 година на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Т., потвърден с Решение № 34/07.02.2007 година на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП, след отмяната на Решение № 18/16.05.2007 година по адм. д. № 19/07 год. на Варненски административен съд, Първи състав с Решение № 11463/20.11.2007 година на ВАС, Първо „А” отделение. С ревизионния акт в обжалваната му част, на жалбоподателя, действал през ревизирания период в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование "Авита - ВВ - В. В.", но заличен към момента на подаване на жалбата, са определени задължения по ЗДДС отм. за данъчен период м. 12.2005 година в размер на 7503,26 лева и лихва върху невнесените в срок данъчни задължения в размер на 950,23 лева. Налице било разминаване в счетоводното отразяване на стоките и намерените при инвентаризацията такива, поради което правилно данъчните органи били приложили разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС отм. и са доначислили ДДС.
Решението е правилно. Неоснователни са твърденията за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не се съдържат конкретни уточнения. По отношение на издадения РА и извършената ревизия, същата е в рамките, очертани от издадените актове за възлагане на данъчна ревизия. Ревизията завършва в сроковете, определени от тези актове. Основният спорен въпрос е относно наличието или не на липси по смисъла на чл.82 от ЗДДС отм. и задължението за начисляване на данък при установяването им, ако не са налице предпоставки по ал.3 на същия текст. В случая тези липси са установени с инвентаризационни описи. Дори да са оспорени тези данни, по-важното в случая е, че и счетоводно са налице тези различия. Тези данни не само не се оборват, но и се потвърждават от данните на вещото лице, чието заключение в тази част не е оспорено. Неговите данни са, че в счетоводството на касатора движение на стоки за даването им на отговорно пазене или консигнация не е отразено.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява обема на ремонтните работи, извършени в собствената на ревизираното лице част от складовата база. В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд, Съдът е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, с цел да установи дали констатираната разлика в отчетените стойности по сметка 304 "Стоки" и сметка 702 "Приходи от продажба на стоки" представлява стойност на материали, вложени в ремонт на собствена складова база на търговеца или се дължи на липси. От представеното заключение по експертизата, неоспорено от страните, е било установено, че за периода 01.01.2005 година до 16.06.2006 година в счетоводството на предприятието на едноличния търговец не съществувало счетоводно записване, което да отразява влагането на материали и/или стоки от склада в ремонт на сграда.
От правна страна, основният въпрос, който следва да се изясни е правомерно ли вложените материали, предадени по стоковите разписки не са осчетоводени към ревизирания период, поради обстоятелството, че сградата е била все още в ремонт и не е била въведена в експлоатация и доколко законосъобразно е приложението на чл.82, ал.1 и 2 от ЗДДС отм. по отношение на стойността на констатираните липси.
В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на Съда при постановяване на атакуваното Решение, а се сочат нарушения, извършени от данъните органи, което обстоятелство не е предмет на настоящата проверка. Няма правно основание твърдението, че вложените в ремонта стоки не са осчетоводени, тъй като сградата не е била въведена в експлоатация. Моментът на въвеждането в експлоатация може да има значение по отношение на увеличението в стойността на подобрения имот чрез прехвърлянето на натрупаните до момента разходи по сметка 203 в съответствие с действащите към момента счетоводни стандарти, но не и по отношение на осчетоводяването на вложените материали по сметка 601 "Разходи за материали", което следва да се извършва в съответствие с принципа на текущото начисляване. Дори да бъдат приети за достоверни представените с жалбата по чл. 152 от ДОПК стокови разписки с допълнително попълнени реквизити, същите не са намерили своевременно, на посочените в тях дати, отражение в сметките, водени за отчитане на разходите, каквото отражение, при условията на чл. 51 от ДОПК, би могло да обоснове извода за влагането им в извършвания ремонт. Ето защо, дори да се приеме, че липсващите стоки са вложени в ремонта на складовата база, те представляват липси по смисъла на чл.82, ал.1 от ЗДДС отм. . По отношение на тях е отпаднало основанието за приспадане на данъчен кредит по чл.64, ал.1, т.5 от ЗДДС отм. , поради което установеното от органа по приходите задължение по ЗДДС отм. в размер на 7503,26 лева за данъчен период м. 12.2005 година, когато са открити липсите, е правилно определено.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 665 от 30.04.2008 година, постановено по адм. дело № 2462 от 2007 година на Варненския административен съд, трети състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.