Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. , приложим на основание параграф 5, ал.4 ПЗР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. С." - гр. Х. против решение №492/22.05.2006 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), АО, ІІІ състав, постановено по адм. д. №1374 по описа за 2005 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА №820/11.08.2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение №1196/25.10.2005 г. на РДД - гр. П., с който е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 15 943,43 лв. и са начислени лихви в размер общо на 3 366,83 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3, предложения първо и второ АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон. Твърди се, че макар съдът да констатирал нарушението на данъчния орган да окомплектова цялата преписка с всички доказателства, то ПОС неправилно счел, че въпреки това жалбоподателят не е доказал доводите си и е отхвърлил жалбата му. В този смисъл трябвало данъчният орган да представи в рамките на съдебното производство справките - декларации (СД) и дневниците за продажби (ДПр.). С жалбата са представени заверени преписи от СД, ДПр., ПИНП № ДК1 - 02 - 00 - 143/29.09.2004 г. на ТДД - гр. Я., които преценени в съпоставка със заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) доказвали начисляването и плащането на ДДС по процесните фактури. Допълнително в касационното производство са представени писмени доказателства по опис.
Ответникът по жалбата - директорът на РДД - гр. П. (сега с променено наименование - директор на дирекция "ОУИ" - гр. П. към ЦУ на НАП), редовно призован не е изразил становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата СД и ДПр. са малка част от изисканите документи. Представените доказателства не дават възможност за установяване на относимите факти, като редовното водене на счетоводството от доставчиците, реалността на доставките, начисляването на ДДС, поради което не са налице предпоставките на чл.64, ал.1, т.2 и на чл.65, ал.7 ЗДДС отм. .
Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното:
В производството по адм. д. №1374/05 г. ПОС е упражнил контрол върху законосъобразността на ДРА №820/11.08.2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение №1196/25.10.05 г. на РДД - гр. П. касателно непризнатото право на данъчен кредит на ЕТ "А. С." - гр. Х., общо в размер на 15 943,43 лв. и начислените лихви от 3 366,83 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за установено следното: На основание чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Интергруп ТТ" ЕООД - гр. С. в размер на 954,60 лв. по фактура №84/24.03.2003 г. и в размер на 451,84 лв. по фактура №86/25.03.2003 година. С протоколи обр.20 е установено след двукратни посещения, че на декларирания данъчен адрес не е открит доставчика. ИПДПОДС е приложено по данъчното досие на търговеца, като липсват данни в съответния срок да са представени документите и обясненията. С ПИНП е констатирано, че доставчика е регистриран по ДПК отм. и по ЗДДС отм. , че вследствие ненамирането му на адреса не могат да се установят следните обстоятелства - налице ли е реална доставка, притежава ли доставчикът потенциал да осъществи доставката, начислен ли е ДДС съгласно изискванията на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. , кои са предходните доставчици. Окръжният съд е направил извод, че в производството пред него не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите от данъчно - ревизионния акт. Счетено е, че спрямо "Интергруп ТТ" ЕООД - гр. С. е проведено "щателно и документирано издирване" по смисъла на чл.20, т.18 ЗДДС отм. , за което са съставени протоколи, отговарящи на изискванията на чл.102, ал.3 ЗДДС отм. във вр. с чл.48, ал.4 и чл.50 ДПК отм. . Поставянето и свалянето на съобщението от таблото е удостоверено чрез изготвянето на такива протоколи. Съдът е приел за доказано, че данъчният орган законосъобразно е предприел корекция в подадената от едноличния търговец СД вх. №3324/13.05.2003 г., като резултата е променен на ДДС за внасяне в размер на 13 338,89 лв. и тъй като декларирания ДДС е попаднал в приключила процедура по чл.77, ал.1 ЗДДС отм. , върху допълнително установения ДДС за внасяне общо в размер на 1 406,44 лв. е начислена лихва от 399,29 лева.
С ДРА е отказано на основание чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. право на данъчен кредит на обща стойност от 14 536,99 лв. по 17 броя фактури, издадени в периода 01.09.2003 г. - 29.02.2004 г. от ЕТ "Ж. Н. - Комерс" - гр. Я.. По време на данъчната ревизия е установено прехвърляне търговското предприятие, собственост на доставчика на "Никея" ЕООД, а впоследствие на "Емона стил" ЕООД - гр. В., поради което ТТД - гр. В. е извършила насрещна проверка на последното дружество за чиито резултати е съставен протокол от 09.05.2005 година. Констатирано е, че в информационния масив на ТДД липсва информация за 17 - те фактури, на управителя на "Емона стил" ЕООД е връчено на 22.04.2005 г. ИПДПОДС, но в указания срок такива не са депозирани. В данъчно - ревизионния акт е направена и констатация, според която в ТДД - гр. Х. на 13.06.2005 г. упълномощеното лице С. М. е предоставило копия от документи по опис. На базата на ново искане за насрещна проверка на "Емона стил" ЕООД е бил съставен ПИНП от 02.08.2005 г., съдържащ отбелязвания затова, че при двукратното посещение на декларирания данъчен адрес не е открит представител на дружеството, искането е връчено по реда на чл.50 ДПК отм. , а в съответния срок не са представени документите и обясненията. По време на съдебното производство е допуснато изслушването на ССчЕ, като експертът е направил проверка по данъчното досие на ревизирания субект в ТД - гр. Х.. Установено е по този начин, че описаните документи се намират в данъчната администрация, че всички фактури, (с изключение на фактура №2793/23.12.2003 г.), са отразени в представените с молбата счетоводни документи, ДДС е посочен по кредита на сметка 4532, стойността на фактурите е отразена, като приход по кредита на сметка 702, а плащанията по тях са осъществени в брой. Вещото лице не е намерило СД, ДПр. за процесните периоди. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е направил извода, че данъчният орган е нарушил принципите, установени в чл.5, чл.6, ал.1 и в чл.10 ДПК отм. , но констатацията за отказване на данъчния кредит е законосъобразна, тъй като непредставените СД и ДПр. са свързани с надлежното начисляване на ДДС, с приложението на чл.65, ал.7 ЗДДС отм. . Липсата на доказателства според ПОС налага извода, че не са отпаднали обстоятелствата по чл.65, ал.4, т.4 ЗДС отм. , респективно че не са налице предпоставките на чл.64, ал.1, т.2 ЗДДС отм. за признаване на данъчния кредит.
Обжалваното решение е неправилно за сумата общо в размер на 12 051,19 лв., представляваща отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Живко - Ненчев - Комерс" - гр. Я. и за начислените върху нея лихви, в която част то трябва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК, като спорът се реши чрез отмяната на ДРА в тази му част. В останалата част решението на ПОС като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, на основание чл.221, ал.2, предложения първо АПК. Съображенията на касационната инстанция са следните:
Относно доставките от ЕТ "Ж. Н. - Комерс" - гр. Я.:
Първото касационно оплакване е свързано с неокомплектоване на цялата преписка с относимите доказателства, каквито са СД, ДПр. за съответните периоди, ПИНП № ДК1 - 02 - 00 - 143/29.2004 г. на ТДД - гр. Я.. Цитираните писмени доказателства са представени с касационната жалба и доколкото те са свързани с касационното основание, то настоящият състав на ВАС, І А отделение приема, че спрямо тях не важи в случая забраната на чл.219, ал.2 АПК. С ПИНП органите на ДП "Ямбол са констатирали следните обстоятелства: ЕТ "Живко - Ненчев - Комерс" - гр. Я. е издал на ЕТ "А. С." - гр. Х. фактури №2396/25.09.03 г. с ДДС - 978,33 лв; №2397/29.09.2003 г. с ДДС - 688,33 лв; №2121/07.10.03 г. с ДДС - 981,85 лв; №2122/07.10.03 г. - 844,76 лв.; №2517/22.10.03 г. с ДДС - 818,75 лв.; №2519/22.10.03 г. с ДДС - 317,02 лв.; №2194/25.10.03 г. с ДДС - 831,50 лв; №2196/25.10.03 г. с ДДС - 983,33 лв.; №2197/27.10.03 г. с ДДС - 828 лв.; №2198/27.10.03 г. с ДДС - 933,33 лв.; №2562/27.11.03 г. с ДДС - 966,08 лв.; №2841/29.11.03 г. с ДДС - 914,55 лв.; №2842/30.11.03 г. с ДДС - 966,42 лв.; №3129/18.02.04 г. с ДДС - 998,94 лева. Данъкът по фактурите е начислен по реда на чл.55 ЗДДС отм. , разплащането е осъществено по касов път, фирмата разполага с материално - техническа и кадрова осигуреност. В протокола е записано, че предходни доставчици са ЕТ "Боби - М - Б. Д.", (съгласно фактури №165, №128, №146, №136, №178, №134, №161, №131), "Драго" ЕООД, (съгласно фактури №1096, №1098), внос, (съгласно митнически декларации), като за извършване насрещни проверки на предходните доставчици са изпратени искания. При тези констатации настоящият състав на ВАС, І А отделение приема за доказано по делото, че на ЕТ "А. С." - гр. Х. незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 12 051,19 лв. и са начислени съответните лихви, по доставките, документирани с горепосочените фактури, издадени от ЕТ "Ж. Н. - Комерс" - гр. Я.. Спрямо тези доставки не са налице обстоятелствата по чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. , тъй като са представени доказателства за реалността на доставката, за начисляването на данъка и за предходните доставки. По отношение на доставките за които са издадени фактури №2840/28.11.2003 г., №2793/23.12.03 г., №3128/18.02.04 г. констатациите от ДРА не са оборени. Това е така, тъй като в ПИНП №ДК1 - 02 - 00 - 14329.09.04 г. на ТДД - гр. Я. е записано, че получател по фактура №2793/23.12.03 г. е "Д. Д." ООД, а пък за доставките по фактури №2840/28.11.03 г. и №3128/18.02.04 г. в протокола няма никакви констатации. Представените в касационното производство ПКО и митнически декларации във връзка с доставките по трите фактури, представляват доказателства по фактите, а не по основанието, тъй като същите не са се намирали в органа, задължен да окомплектова преписката, а в ДЗЛ, което е могло да ги представи пред първоинстанционния съд. Затова съдът не ги обсъжда касателно обстоятелствата по чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. .
Относно доставките от "Интергруп ТТ" ЕООД - гр. С.:
Касаторът поддържа два довода за неправилност на тази част от съдебното решение. Първият се свежда до това, че доставчикът не е редовно уведомен по реда на чл.50 ДПК отм. да представи счетоводната документация и вторият - че невъзможността за проверка на същата не означава липсата на изпълнение изискванията на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . Посочените доводи са неоснователни, тъй като в първоинстанционното решение подробно е обсъдено защо ПОС приема за редовно връчването по начина, предвиден в чл.50 ДПК отм. . Освен това, дори да е допуснато нарушение на административните правила, то е несъществено и не би могло само по себе си да промени крайния изход на делото. Това е така, защото касаторът е могъл да проведе впоследствие насрещно доказване, чрез което да представи изисканите документи и обяснения, което той не е направил по делото. От друга страна константна е съдебната практика, че само при надлежна проверка в счетоводството на доставчика би могло да се направи извод доколко същото е редовно водено, а оттук и дали надлежно е начислен ДДС съгласно текста на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . С обжалвания ДРА правото на данъчен кредит по доставките от "Интергруп ТТ" ЕООД - гр. С. е отказано на основание чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. не само поради неначисляване на данъка, а и вследствие липсата на доказателства за реалността на доставките, за предходните доставчици. Тези констатации не са опровергани, поради което данъчно - ревизионния акт в тази си част е законосъобразен, а решението на ПОС трябва да бъде оставено в сила.
При определяне на разноските настоящият състав на ВАС, І А отделение взе впредвид следното: В първоинстанционното производство едноличният търговец е направил разноски както следва - 50 лв. за държавна такса, 720 лв. по договор за правна помощ №17996/19.02.06 г., сключен с адв. С., 150 лв. - депозит за вещо лице. В касационното производство са доказани разноски в размер на 25 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. - вснесен адвокатски хонорар по договор за правна помощ №032999/23.04.07 г., сключен с адвокат Хаджиева. Съобразно уважената част на жалбата съдът приема, че едноличния търговец има правото на разноски за двете инстанции общо в размер на 1100 лева. Съобразно отхвърлената част на жалбата директорът на дирекция "ОУИ" - гр. П. към ЦУ на НАП има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 316 лв. за производството пред окръжния съд, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В касационното производство административния орган не е защитаван и представляван. След компенсация остава дължима на ЕТ "А. С." - гр. Х. сумата в размер на 784 лв., представляваща разноски за двете инстанции.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл.221, ал.2, чл.222, ал., АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №492/22.05.2006 г. на Пловдивския окръжен съд, АО, ІІІ състав, постановено по адм. д. №1374 по описа за 2005 г. на този съд, в частта
отхвърляща жалбата на ЕТ "А. С." - гр. Х. против ДРА №820/11.08.2005 г. на ТДД - гр. Х., в частта
потвърдена с решение №1196/25.10.05 г. на РДД - гр. П. относно непризнатото на търговеца право на данъчен кредит общо в размер на 12 051,19 лв. и са начислени лихви във връзка с доставките, документирани със следните фактури, издадени от ЕТ "Ж. Н. - Комерс" - гр. Я.: №2396/25.09.03 г., №2397/28.09.03 г., №2121/07.10.03 г., №2122/07.10.03 г., №2517/22.10.03 г., №2519/22.10.03 г., №2194/25.10.03 г., №2196/25.10.03 г., №2197/27.10.03 г., №2198/27.10.03 г., №2562/27.11.03 г., №2841/29.11.03 г., №2842/30.11.03 г., №3129/18.02.04 г. и в частта,
с която е осъден ЕТ "А. С." - гр. Х. да заплати на директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. към ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 726,20 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ ДРА №820/11.08.2005 г. на ТДД - гр. Х., в частта
потвърдена с решение №1196/25.10.05 г. на РДД - гр. П. относно непризнатото на едноличния търговец право на данъчен кредит общо в размер на 12 051,19 лв. и начислените върху тази главница лихви, по доставките документирани със следните фактури, издадени от ЕТ "Ж. Н. - Комерс" - гр. Я.: №2396/25.09.03 г., №2397/28.09.03 г., №2121/07.10.03 г., №2122/07.10.03 г., №2517/22.10.03 г., №2519/22.10.03 г., №2194/25.10.03 г., №2196/25.10.03 г., №2197/27.10.03 г., №2198/27.10.03 г., №2562/27.11.03 г., №2841/29.11.03 г., №2842/30.11.03 г., №3129/18.02.04 година. ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалите му обжалани части.
ОСЪЖДА
директорът на дирекция "ОУИ" - гр. П. към ЦУ на НАП да заплати на ЕТ "А. С." - гр. Х. сумата в размер на 784 лв., представляваща разноски за двете инстанции, изчислени съобразно уважената част на жалбата и след компенсация.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. М.
М.М.