О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2650

гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

разгледа докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 980 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Р. Ш., срещу решение № 10 от 04.02.2025 г., постановено по в. т. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение, след отмяна на решение № 226 от 12.08.2024 г. по т. д. № 507/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, е отхвърлен предявеният от „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД против „Бургаспътстрой“ АД иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 237 477.77 лв., представляваща стойност на охранителни услуги по издадени в периода 07.01.2021 г. - 04.05.2022 г. фактури, ведно с лихви за забава за периода 07.07.2022 г. - 06.12.2023 г. в размер на 39 138.32 лв. и законна лихва от завеждане на делото на 07.12.2023 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на „Бургаспътстрой“ АД за производството пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за „потвърждаване на решение № 226 от 12.08.2024 г. на ОС - Бургас по т. д. № 506/2023 г.“, евентуално - за обезсилване на решението и за прекратяване на производството поради настъпила в хода на делото недопустимост на предявения иск.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо като постановено по недопустим иск, и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК - значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото на следните въпроси, преценени от касатора като значими за изхода на делото : „От кой момент настъпва оповестителният ефект на вписването спрямо трети добросъвестни лица по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗОЗ преди и след влизането в сила на Наредба Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози; Счита ли се за известен на взискател особен залог на вземане, което му е възложено за плащане, ако същият не е породил действие спрямо третото задължено лице и последното не е уведомило съдебния изпълнител в отговор на запорното съобщение за него, или от значение е единствено дали оповестителният ефект на вписването е настъпил спрямо този взискател; За добросъвестен взискател, който не е знаел за вписан особен залог на вземането, което му е възложено вместо плащане по реда на чл.510 ГПК и по отношение на който не е настъпил оповестителният ефект на вписването на особения залог, следва ли отмяната на постановлението за възлагане вместо плащане, поради последващо вписване на пристъпване към изпълнение върху същото това вземане, да го лиши от активна процесуална легитимация за осъдителен иск спрямо третото задължено лице; В случай, че активната процесуална легитимация му бъде запазена, отмяната на постановлението за възлагане вместо плащане, заради последващо вписване на пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, и в случай на влязло в сила осъдително решение, става ли добросъвестният взискател приобретател на заложеното имущество предвид вписаното пристъпване към изпълнение, или длъжникът следва да бъде осъден да заплати на съдебния изпълнител, който да извърши ново разпределение; Ако в настоящия случай добросъвестния взискател стане приобретател на заложеното имущество, доколкото запорът не е бил вписан в ЦРОЗ, то придобива ли същият качеството на залогодател предвид нормата на чл.13, ал.1 от ЗОЗ или добросъвестността го освобождава от залога с оглед чл.8, ал.4, изр. второ от ЗОЗ“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Бургаспътстрой“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. П., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

С решение № 226 от 12.08.2024 г., постановено по т. д. № 507/2023 г., състав на Окръжен съд - Бургас е осъдил „Бургаспътстрой“ АД да заплати на „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД сумата 237 477.77 лв. - главница по фактури за извършени охранителни услуги, ведно със законната лихва от 07.12.2023 г. до окончателното плащане, и сумата 39 138.32 лв. - лихви за забава за периода 07.07.2022 г. - 06.12.2023 г. За да уважи иска, съдът е приел, че ищецът „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД се легитимира като носител на вземането за посочените суми с постановление от 02.03.2023 г. на ЧСИ В. М., с което в хода на образувано изпълнително дело № 555/2022 г. срещу „Селена 52“ ЕООД вземането на длъжника към ответника „Бургаспътстрой“ АД, произтичащо от сключен договор за охранителни услуги, му е възложено вместо плащане на основание чл.510 ГПК, като след налагане на запор длъжникът е признал съществуването на вземането.

Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ответник, Апелативен съд - Бургас е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил предявения от „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД осъдителен иск.

При постановяване на решението въззивният съд е констатирал, че ответникът не е противопоставил правоизключващи и правопогасяващи възражения относно дълга си към длъжника по изпълнителното дело „Селена 52“ ЕООД, а в защита срещу иска се е позовал на липсата на стабилитет на постановлението за възлагане вместо плащане с твърдения за неговото обжалване по съдебен ред от друг конкуриращ взискател по изпълнителното дело - „Първа инвестиционна банка“ АД, който в качеството на привилегирован кредитор с учредено обезпечение е пристъпил към изпълнение по реда на Глава VІІ от Закона за особените залози. След като е съобразил, че в хода на въззивното производство е постановено и влязло в сила решение № 5756 от 24.10.2024 г. по ч. гр. д. № 5812/2023 г. на Софийски градски съд, с което постановлението от 02.03.2023 г. е отменено по реда на чл.435 ГПК, въззивният съд е направил решаващия извод, че отмяната на издадения от съдебния изпълнител титул по чл.510, предл.2 ГПК компрометира легитимацията на ищеца като кредитор на ответника и налага отхвърляне на предявения иск за присъждане на сумата по възложеното от ЧСИ В. М. вземане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело - чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Със законодателното изменението на Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. (ДВ бр.86/2017 г.) в ал.2 на чл.280 ГПК като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване са въведени вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо и очевидна неправилност на решението.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец се е позовал на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, поддържайки доводи, че след отмяната на постановлението от 02.03.2023 г. ищецът е изгубил активната си процесуалноправна легитимация и отпадането й в хода на процеса е довело до недопустимост на предявения иск, а оттук - и на постановеното по повод на него съдебно решение. Преценени във връзка с данните по делото, посочените доводи не могат да обосноват предположение за недопустимост на въззивното решение и да предпоставят допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК по следните съображения :

В исковата молба ищецът - сега касатор, е изложил твърдения, че след присъединяването му като взискател по изп. д. № 555/2022 г. с постановление от 02.03.2023 г. съдебният изпълнител му е възложил вместо плащане на основание чл.510 ГПК вземания на длъжника „Селена 52“ ЕООД към „Бургаспътстрой“ АД, като по този начин е извършено прехвърляне на вземанията (принудителна цесия), за което длъжникът е уведомен. Въз основа на тези твърдения ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати сумите, които формират съдържанието на прехвърленото (възложеното вместо плащане) вземане. Процесуалноправната легитимация на ищеца произтича от твърденията, че е носител на претендираното вземане и че принадлежността на вземането към неговия патримониум произтича от постановлението от 02.03.2023 г., с което вземането му е възложено вместо плащане на основание чл.510 ГПК. Съществуването и валидността на постановлението, неговото действие и правни последици подлежат на доказване в процеса и са релевантни за активната материалноправна легитимация на ищеца, респ. за произнасянето на съда дали възлагането вместо плащане е породило предвидения в закона транслативен ефект и дали в резултат на него ищецът е носител на претендираното срещу длъжника вземане към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Активната материалноправна легитимация, обусловена от доказване на принадлежността на спорното вземане, е от значение за основателността, а не за допустимостта на предявения иск. В резултат на отмяната на постановлението за възлагане вместо плащане ищецът е лишен от правото да бъде удовлетворен чрез изпълнителния способ възлагане вместо плащане по чл.510 ГПК и поради това предявеният осъдителен иск е неоснователен, но не е недопустим. Въззивният съд, макар да не е изложил изрични мотиви в тази насока, е отчел разликата между активна процесуалноправна и материалноправна легитимация и след като е констатирал отмяната на постановлението, се е произнесъл с решение за отхвърляне на иска. Поради изложеното няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.

Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са поставени за пръв път пред касационната инстанция и отразяват виждането на касатора как следва да се разреши по същество възникналият между страните спор с оглед извършената в хода на делото отмяна на постановлението за възлагане вместо плащане, с което той е обосновал активната си легитимация при предявяване на иска. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал нито един от поставените въпроси и не е формирал по повод на тях правни изводи с решаващо значение за изхода на спора. Отхвърлянето на иска е обусловено единствено от извода, че отмяната на постановлението с влязло в сила съдебно решение лишава ищеца активна материалноправна легитимация, т. е. от качеството му на носител на възложеното вместо плащане и претендирано с иска вземане, във връзка с който извод обаче не са поставени въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Всички зададени от касатора въпроси са разисквани в производството по чл.435 ГПК, приключило с отмяна на постановлението за възлагане, и както основателно поддържа ответникът по касация в отговора на касационната жалба те са били от значение за преюдициалния процесуален спор, повдигнат с жалбата по чл.435 ГПК, но не са разглеждани от въззивния съд и не са залегнали в мотивите към обжалваното решение. След като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, тези въпроси не могат да се подведат под разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда съдържащата се в изложението аргументация на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 04.02.2025 г., постановено по в. т. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :