О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2882

Гр. София, 11.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №5255/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. №216/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 15 000 лв. предявеният първоначално от М. П./ починал и заместен от наследници/ срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетеване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.290 НК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовавава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че по правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД в производството по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение при прилагане на принципа за справедливост при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение - въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., р.ІІ и ТР №3/05 г. и на основаната на тях трайна практика по чл.290 ГПК. Въпросът е и противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата, тъй като в идентични случаи са определени обезщетения с големи различия – напр. р. по гр. д. №2407/15 г. на четвърто г. о. на ВКС и р. по гр. д. №876/04 г. на четвърто г. о. на ВКС.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от 20.01.2017 г. до 25.01.2019 г. От показанията на разпитаните свидетели С. П. и М. М. безспорно се установява, че ищецът е понесъл тежко, с изключително безпокойство и притеснения обвинението в престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за което е привлечен като обвиняем през м. І. 2017 г., както и обстоятелството, че непосредствено след това е отнето оръжието му и не е могъл да ходи на лов до приключване на наказателното производство през м. І. 2019 г. Тези обстоятелства са узнати от съседите му, колегите му в ловната дружинка, на която бил председател, близките му и обществеността в [населено място]. Въззивният съд е съобразил интензивността на емоционални страдания на ищеца М. П. през периода от м. І 2017 г. – м. І 2019 г. във връзка с водените срещу него досъдебно и съдебно наказателно производство, които довели до значително влошаване на качеството му живот и засягане на достойнството му и доброто му име. От друга страна, продължителността на воденото наказателното производство срещу ищеца е две години, което е в рамките на разумния срок за провеждане на досъдебно и съдебно наказателно производство, обвинението не е за тежко умишлено престъпление и не е взета мярка за неотклонение в наказателното производство. Привличането на ищеца като обвиняем и необходимостта да се защитава по повдигнатото срещу него обвинение обаче, според въззивния съд, само по себе си е основание за значителен стрес и притеснения у всеки човек с чисто съдебно минало, какъвто е ищецът. Съдът е съобразил събраните писмени доказателства и изслушаните заключения на две съдебно – медицински експертизи и съдебна психолого - психиатрична експертиза за установяване на спорните обстоятелства във връзка с влошаване на здравословното състояние на М. П. след м. ХІІ 2014 г. и е приел, че към датата на привличането му като обвиняем през м. І 2017 г. М. П. вече е бил диагностициран с редица заболявания, които са проява на диагностицираното през 2013 г. заболяване „Метаболитен синдром“. Това заболяване обхваща симптомите на редица заболявания, в това число сърдечно – съдови, хормонални и др., в резултат на които се е стигнало до ампутацията на дясното бедро на ищеца през пролетта на 2015 г. Според съда липсва доказана пряка причинна връзка между влошаването на здравословното състояние на починалия ищец през периода м. ХІІ 2014 г. – м. І 2017 г. и незаконното обвинение. През периода м.01.2017 г., - м.01.2019 г.,обаче, стресът, притесненията, неудобствата и тревогите на М. П. от съдопроизводствените действия - явявания на разпитите, снемане на отпечатъци, срещи с полицейски служители по ДП и явяването му в насрочените по делото в съдебната фаза общо 8 открити заседания - са се отразили негативно на психиката и здравословното му състояние. Те са един от факторите за влошаване на съществуващите към този момент сериозни заболявания на ищеца, поради което може да се приеме, че е налице пряка причинна връзка между допълнителното влошаване на вече влошеното му здравословното състояние за периода от посочените две години, по време на воденото срещу него наказателно производство. В този период са диагностицирани допълнително заболяванията Диабетна бъбречна болест, Диабетна ретинопатия и Мозъчна атеросклероза. Със свидетелските показания са доказани негативните промени в начина на живот и поведението на М. П., който станал по - затворен, социално неангажиран, загубил интерес към любимото си хоби и др. Починалият ищец се ползвал с голямо уважение сред колегите си ловци и обществеността в [населено място] и поради това бил избран за председател на ловната дружинка и за човек, който да охранява селото. След привличането му като обвиняем обаче не е могъл да участва в дейността на ръководената от него ловна дружинка и да извършва ловна дейност, която от дълги години била негово хоби. Поради изложеното въззивният съд е приел, че е доказано засягане със значителен интензитет на доброто име на ищеца и на начина му на живот през периода на воденото наказателно производство Въззивният съд е съобразил и установеното здравословно състояние на ищеца, както и данните за социално-икономическия стандарт у нас в периода м. І 2017 г. – м. І 2019 г. вкл., в който МРЗ от 460 лв. месечно се е повишила до 560 лв. месечно. Въззивният съд като краен извод е приел, че в случая доказаните вреди са над обичайните, с оглед засягане на авторитета на починалия ищец и влошаването на здравословното му състояние. Отчетено е и това, че при тежкото му здравословно състояние и невъзможността да се придвижва и обгрижва сам след м. ІV 2015 г., на ищеца се е наложило да се явява на разпит в [населено място], както и да се явява осем пъти в заседанията по образуваните НОХД в [населено място], [населено място] и [населено място]. Така, вместо да се концентрира върху лечението си, е трябвало да организира защитата си в наказателното производство и това е допринесло за допълнителното влошаване на здравословното му състояние. При установените обективни обстоятелства въззивният съд е приел, че искът за заплащане на обезщетение е доказан по основание и размер за сумата от 15 000 лв., които са присъдени на наследниците на ищеца с въззивното решение.

При тези данни по делото не се установява твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната задължителна практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/2005 г. В ТР №3/05 г., т.11 е посочено, че съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца обезщетени неимуществени вреди. Мотивирано е посочил защо приема, че в случая вредите са над обичайните. При определяне на размера на обезщетението е отчел установените по делото обективни релевантни обстоятелства, както е указано в ППВС №4/68 г. и практиката по чл.290 ГПК. Такива са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, интензивността и характера на предприетите с участие на ищеца съдопроизводствени действия, отражението на незаконното обвинение върху доброто име, самочувствието, начина на живот и социална изява и здравословното състояние на ищеца. Отчетени са и социално-икономическите условия в страната към момента на понасяне на вредите – 2017 -2019 г.

По поставения от касатора въпрос не се установява противоречива практика – сочените от касатора две решения на ВКС са постановени при установени други, различни от тези по настоящото дело, обективни обстоятелства, с които е обосновано приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В тази връзка в р. по гр. д. №3802/08 г. на трето г. о. на ВКС е посочено: „За да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди. Това, че съдилищата в различните случаи са определяли размери на обезщетения при съобразяване на различни обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, не означава, че е налице противоречиво разрешаване на едни и същи въпроси, тъй като единственото общо е съответствието на обезщетението на установените по делото претърпени неимуществени вреди. Поради което такива решения не биха могли да обосноват наличие на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.“

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр. д. №216/21 г. от 18.09.23 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: