О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 25.01.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 15 януари , през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
А. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2057 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на С. П. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 402 от 21.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 322/2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на определение № 2126 от 21.08.2023 г. по ч. гр. дело № 1470/2023 г. на ОС-Бургас е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Ж. Т. Ф. срещу С. П. Д. за обезщетение за вреди понесени от страна на първата като съдружник -притежател на дялове от капитала на „Агроринг инвест“ ООД-с. Винарово, изразяващи се в обезценяване на дяловете й в следствие на твърдяно неправомерно поведение на ответника, като управител и съдружник в същото ООД, чрез налагане на запор върху притежаваните от последния дялове от капитала на дружеството.
Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към частната касационна жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните от него в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК въпроси.
От страна на ответника по ЧКЖ е подаден отговор в насока липсата на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо о отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
За да допусне обезпечение на бъдещия иск, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания пред ВКС акт следните съображения:
Налице са предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение: 1/ допустимост на бъдещ иск на Ж. Т. Ф. срещу С. П. Д. за вреди понесени от страна на първата като съдружник -притежател на дялове от капитала на „Агроринг инвест“ ООД-с. Винарово, изразяващи се в обезценяване на същите в следствие на твърдяно конкретно неправомерно поведение на ответника като управител и съдружник в ООД
2/ налице е и обезпечителна нужда, тъй като се цели да се осуетят действия на ответника, водещи до намаляване на имуществото му, служещо за обезпечаване на неговите кредитори -разпореждане със собствените му дялове от капитала на „Агроринг инвест“ ООД и 3/ налице са и допустими от закона и подходящи за целите на конкретното обезпечително производство обезпечителни мерки –налагане на запор върху притежаваните от последния дялове от капитала на дружеството.
Според съда, поради естеството на бъдещия иск, вероятната му основателност не можело да бъде преценена в рамките на обезпечителното производство, с оглед на което и обезпечението следва да бъде допуснато при определена гаранция в размер на 10 % от цената на иска-т. е. в размер на 10 000 лева. Този извод е обоснован със задължителните постановки по тълкуването на чл.391 ал.3 ГПК в т.5 от ТР№6 /14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. В случая формулираните въпроси обобщено се свеждат до: 1. Може ли съдружник в ООД да защити интересите си чрез иск за ангажиране на отговорността на другия съдружник в качеството му на управител на дружеството за настъпили вреди в следствие на действията по управление на дружеството и 2. Явява ли се редовна ИМ по настоящия бъдещ иск като самостоятелна предпоставка за допускане на обезпечение на същия.
Искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия процесуалноправен въпрос, с оглед недопустимостта на обезпечения бъдещ иск, е неоснователно, тъй като въпросът се отнася до преценка за пасивната материалноправна легитимация на ответника по бъдещия иск, което е въпрос по съществото на бъдещия спор/евентуалната основателност/ , а не по допустимостта на производството по него. В този смисъл и въззивният съд се е произнесъл, че обезпечението следва да бъде допуснато при определена гаранция в размер на 10 % от цената на иска, което е в съответствие със задължителните постановки по тълкуването на чл.391 ал.3 ГПК в т.5 от цитираното ТР№6 /14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г.
Вторият обобщен въпрос е фактически и по правилността на обжалвания акт, доколкото се свежда до съдържанието на конкретната ИМ по конкретния бъдещ иск. В този смисъл отговорът му не е в зависимост от тълкуване на правна разпоредба, с цел изясняване на съдържащата се в нея правна норма.
Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касационно обжалване, уредена в чл.280 ал.1ГПК, с оглед на което по него не следва да се допуска касационно обжалване.
По делото е постъпила молба с вх.№ на АС-Бургас 11179/07.12.2023 г., подадена от страна на Ж. Т. Ф., която няма връзка с настоящото производство пред ВКС/ би могла да представлява искане по чл.402 ГПК, което е от компетентността на съда допуснал обезпечението/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 402 от 21.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 322/2023 г. на Бургаския апелативен съд.
ИЗПРАЩА по компетентност молба с вх.№ на АС-Бургас 11179/07.12.2023 г., подадена от страна на Ж. Т. Ф., на АС-Бургас за разглеждане от този съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.