О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2691

Гр.София, 30.05.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.5303 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.787/12.06.23 по г. д.№.3507/20, САС, 14с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.214/7.07.20 по г. д.№.584/17, предявеният от касатора иск с правно основание чл.28 ЗОП ДИППД /отм./ е отхвърлен по отношение на поземлен имот пл.№.... по плана за земеразделяне в [населено място], общ.Е. П., и две парични суми - 19,96лв. и 19801,80лв., със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Ц. В. Б. оспорва жалбата. Предявява насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното такова е потвърдено в частта му за отнемане на два леки автомобила и мотоциклет.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 и чл.287 ал.2 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че по повод постъпило уведомление от ОД МВР [населено място] за повдигнати против Ц.Б. обвинения, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му; със споразумение, одобрено с определение от 15.03.16 по нохд№.1455/15 на Специализирания наказателен съд, 13с., той е признат за виновен в извършване през периода 2007-2008 на престъпения по чл.321 ал.1 във вр. с чл.2 ал.1 НК /ред. ДВ бр.92/02/ и чл.159в във вр. с чл.159б ал.2 във вр. с чл.159а ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.2 ал.1 НК, които по вид съответстват на посочените в чл.3 ал.1 т.4 ЗОПДИППД /отм./. Отразено е, че по реда на ЗОПДИППД /отм./ се отнема в полза на държавата имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони и когато са налице следните положителни и отрицателни предпоставки: 1. имуществото е на значителна стойност /значителна е стойността, когато е над 60 000 лева/; 2. извършена е релевантна към отнемането престъпна дейност - а тя е такава, когато проверяваното лице е извършило престъпление, изброено в чл.3 ал.2 от същия закон; 3. не е установен законен източник или източникът на доход е незаконен; 4. когато е налице пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Съдът, след като е проследил хронологично придобиваните имущества, доходите и разходите на Ц. Б., е приел по отношение на недвижимото имущество, че то е било придобивано от ответника заедно с брат му, като сделката от 2003г. е изповядана на стойността на данъчната оценка. Към този момент Ц.Б. е бил непълнолетен, действал е със съгласието на баща си, а имотът е закупен общо с пълнолетния му брат; през 2005г. братята са се разпоредили със собствеността в полза на родителите си и са получили общо 26000евро-чийто източник е банков кредит, с който родителите им са се задължили. При това положение след сделката ответникът е разполагал с половината от цената - 13 000 евро, които са имали законен източник. Междувременно през 2004г. братята са закупили от своите прародители-отново общо и поравно, жилищен недвижим имот, като сделката е изповядана по пазарна стойност. Към момента на сключването й ответникът е навършил пълнолетие, но липсва каквато и да е логическа връзка, че половината от цената е заплатена от източник на средства, свързан с престъпна дейност-данни за такава има едва през юли 2007г. През 2005г. ответникът е разполагал със сумата от 14 000лв., получена от разпореждане с движима вещ-л. а., която е придобил през 2004г. Няма данни тази сума да е следствие от престъпна дейност и следователно преобразуването на същата в движима вещ освобождава последната от отнемане. При това положение е направен извод, че преди 2006г. Ц.Б. е разполагал с 13000евро и 14000лв., за които няма данни да са свързани с престъпната дейност. Земята, закупена през 2006г. с нот. акт №..../...., е земеделска; сделката отново е при съсобственост между двамата братя; данъчната оценка е била в размер на 135.40лв, а цената я надвишава три пъти - 500лв. Придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, към този момент братята вече притежават законен източник на средства в общ размер от 26 000 евро, който надвишава не само цената по нотариален акт, но и пазарната стойност на този имот 10 200лв., а ответникът е разполагал и със сумата от 14 400лв. от продажбата на движимата вещ, придобита през 2004г., която сума не подлежи на отнемане. Едва през 2009г., след като две години извършва престъпна дейност, Ц. Б. закупува от брат си неговия дял от същата земеделска земя. Отбелязано е, че според твърденията в мотивираното искане за срок от две години пазарната й стойност се е повишила от 10 200лв на 24 400лв, като към датата на предявяване на иска ответникът притежава земеделска земя с пазарна стойност 48 800лв., три движими вещи – два леки автомобила и един мотоциклет на обща пазарна стойност 14750лв., което имущество представлява значителна стойност, над 60 000лв., но само за сумата от 3550лв. Друго имущество Ц.Б. не притежава. Доколкото се претендира отнемане на цялото имущество, вкл. неналично, е намерено, че от неналичното, представляващо парични суми, съдът не може да отнеме имущество, тъй като е задължен да приложи т.2 от ТР № 4/21 на ОСГК. Не следва да се отнеме и 1/2 от недвижим имот – земеделска земя, защото при придобиването на първата 1/2 е бил налице законен източник на доход-банков кредит от ДСК, с който е платена цялата цена /ответникът е бил непълнолетен/; за покупката на другата 1/2ид. ч. не е представено доказателство за законен източник, но следва да се отчете, че страните по сделката са роднини от първа степен по съребрена линия, които са придобивали имоти общо и са били финансирани от родителите им за общи с тях проекти. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че родителите на ответника, заедно със своите двама синове, са развивали търговска дейност, живели са в едно домакинство и са осигурявали парични средства за издръжката на цялото семейство. Първоинстанционното решение в частта за трите движими вещи е намерено за правилно и законосъобразно, доколкото липсват фактически твърдения за наличието на източници на доход за същите и по отношение на това имущество са налице всички предпоставки за отнемане.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Относимо ли е за формиране на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност, обстоятелството, че лицето е осъждано за друго престъпление от НК, попадащо в обхвата на чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, което е различно от престъплението, въз основа на което са образувани проверката и производството по същия закон?“; 2.„При определяне на релевантния период по искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ следва ли да се съобрази и престъпната дейност на лицето, която стои вън от основанието за образуване на проверка и производство по същия закон?“; 3. „Следва ли съдът при обсъждане на въпросите относно не/наличието на основателно предположение, че придобиването на имуществото е свързано с престъпната дейност на лицето, да съобрази и друга негова престъпна дейност, за която същият е осъден с влязъл в сила съдебен акт, независимо, че е реабилитиран?“; 4. „Необходимо ли е при установяване на връзката между придобиването на имуществото и престъпната дейност на лицето да се съобрази и осъждането му за извършено престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, което не е било повод за образуване на проверката и производството по същия закон?“; 5.“Може ли да се прилага по аналогия ТР на ВКС, което е постановено по отношение на приложението на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ отм./ и Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/ да се прилага и по отношение на приложимия по настоящия казус Закон за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД /отм/?“ /опр.№.485/25.05.16 по г. д.№.1234/16, ІV ГО, опр.№.1098/18.11.15 по г. д.№.4338/15, ІІІ ГО, реш.№.671/9.11.10 по 875/10, ІV ГО, реш.№.1/ 21.03.11 по г. д.№.697/10, ІV ГО, реш.№.125/16.06.15 по г. д.№.1397/14, ІV ГО, реш.№.287/16.10.15 по г. д.№.2832/15, ІV ГО, реш.№.237/22.02.17 по г. д.№.5459/15, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Първите четири въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви в тази връзка и поради това са неотносими към решаващата й воля. При тези обстоятелства те не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване и не могат да обосноват допускане на такова при условията на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в жалбата. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. При това положение касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпроси №.1-№.4 не следва да се допуска.

Петият въпрос е свързан с установената с т.2 ТР 4/21, ОСГТК практика, съгласно която не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. С тълкувателното решение са обсъдени релевантни разпоредби на ЗПКОНПИ, съответно ЗОПДНПИ, но и ясните мотиви на решение №.13/13.10.12 по к. д.№.6/12 на Конституционния съд, което е постановено във връзка с питане именно относно конституционо съобразност на разпоредби на ЗОПДИППД /отм./ - и в което изрично е посочено, че разпоредбата на чл.1 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ не противоречи на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, като „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения“. В съответствие с тези постановки относно изискването паричните суми да са налични в края на периода при горните условия, за да подлежат на отнемане, е и приетото от въззивния съд. При това положение не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване по жалбата на КПКОНПИ не следва да се допуска, а на адв.Б. Л. от САК трябва да се присъдят за отговор на същата на основание чл.38 ЗЗД 600лв. адвокатско възнаграждение /при определянето му настоящият състав отчита, че правилото на чл.38 ал.2 ЗЗД - съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба №.1/09.01.04, не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22; посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения-те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа; в случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, дължимото на основание чл.38 ал.2 ЗЗД възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба се определя на 600лв./. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК, предявената от Ц.Б. насрещна жалба не трябва да бъде разглеждана. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.787/12.06.23 по г. д.№.3507/20, САС, 14с.

ОСЪЖДА КПКОНПИ да плати на адв.Б. Л. от САК 600лв. /шестстотин лева/ разноски на основание чл.38 ЗЗД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: