ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1380

гр. София, 20.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:К.ка Недкова

Членове: Н. Марков

Галина Иванова

като разгледа докладваното от К.ка Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003902089 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Б. против определение № 331 от 04.10.2023г. по в. ч. т. д. № 585/2023г., с което Апелативен съд - Пловдив е оставил без разглеждане като недопустима частната му жалба вх. № 262523 от 05.05.2023г. срещу постановление за възлагане № 260010 / 27.04.2023г. по т. д. № 912/2008г. на Окръжен съд – Пловдив и производството по в. ч.т. д. № 585/2023г. на АС-Пловдив е прекратено.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, с оглед на което иска отмяната му. Поддържа, че с постановлението за възлагане се извършва разпореждане с имуществено право от масата на несъстоятелност на „Г. Т. – Пловдив“ АД /н/, поради което всеки кредитор на несъстоятелността има правен интерес от обжалването му. Ответниците по частната жалба не депозират отговори на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната жалба срещу постановлението за възлагане, апелативният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не разполага с процесуална възможност да обжалва постановлението за възлагане, съгласно изричната разпоредба на чл.717з, ал.3 ТЗ. Изложил е съображения, че в разпоредбата 717з, ал.3 ТЗ е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да обжалват постановлението за възлагане и това са участниците в търга и длъжникът. В случая е безспорно, че частният жалбоподател е подал жалбата в качеството си на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност, поради което апелативният съд е приел, че лицето не е легитимирано да обжалва постановлението за възлагане.

Определението е правилно.

В разпоредбата на чл. 717з, ал. 3 ТЗ изрично е очертан кръга на лица, които имат право на жалба срещу издадено от съда по несъстоятелността постановление за възлагане – длъжникът и участниците в търга. Доколкото в чл.717з, ал.3 ТЗ изчерпателно се посочват лицата, които имат право на жалба срещу постановлението за възлагане в търговска несъстоятелност, разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Безспорно е, че жалбоподателят не попада в така очертания кръг на легитимираните по жалбата лица, което води до недопустимост на жалбата му.

Изложените оплаквания от жалбоподателя относно незаконосъобразността на постановлението за възлагане не се обхващат от предмета на произнасяне в настоящото производство - допустимост на частна жалба срещу постановлението, поради което, като неотносими за него, не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 331 от 04.10.2023г. по в. ч. т. д. № 585/2023г., с което Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.