О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: М. П. Членове: М. Г. Н. И. изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №5351/2023 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Стими - 97“ ООД, Ботевград, подадена от пълномощника му адвокат Х. Я., срещу определение № 157/30.03.2022 г. по в. ч.гр. д. № 95/2022 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 994/18.12.2021 г. по гр. д. №2186/2021 г. на Врачанския районен съд. С първоинстанционното определение исковата молба на „Стими - 97“ ООД срещу Х. К. Ц., [населено място], е върната и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл.203, ал.1 КТ за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ответника като работник при ищеца за сумата 6 809.53 лева - обезщетение за виновно причинени от ответника на ищеца вреди вследствие на ПТП и е недопустим, тъй като не е била издавана заповед по чл.210 КТ.
Според жалбоподателя определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроса - задължително условие за допустимост на иск за обезщетение при ограничена имуществена отговорност ли е да се изпълни процедурата по чл.210 КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №50039/23.02.2023 г. по гр. дело №2056/2022 г., IV г. о.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Повдигнатият въпрос, посочен по-горе, е обусловил правните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Според нея работодателят разполага с право на иск за обезщетение за вреди, причинени от работник по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения при определени условия. При прекратено трудово правоотношение работодателят би могъл да ангажира пълната имуществена отговорност на работника или служителя, от което следва че по аргумент за по-силното основание след като може да бъде търсена „по-голямата“ пълна отговорност, може и „по-малката“ ограничената. Ето защо издаването на заповед по чл. 210 КТ не е положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото на иск за търсене на ограничената имуществена отговорност на работника, в случаите при които трудовото правоотношение е прекратено и причинените вреди са установени от работодателя след това. Според изричната разпоредба на чл.210, ал.5 ГПК в случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК независимо от размера на вземането. Използването на заповедното производство е право на работодателя – след като той може да поиска издаването на заповед за изпълнение, следователно може да предяви и иск на общо основание, за да се снабди с осъдително решение.
В разглеждания случай според твърденията на ищеца ответникът по иска е работил по трудов договор при него, като управлявал товарен автомобил „Р. М. . На 04.09.2020 год. по време на командировка в Р. Г. автомобилът претърпял ПТП. Вследствие на това били причинени вреди по автомобила, както и на превозваната стока. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил претенция за обезщетение пред ЗАД „Б. И. В. Груп по сключената за автомобила застраховка „Каско“, но след разглеждане на преписката, застрахователят отказал да плати. Според ищеца всички направени разходи за ремонта на автомобила представляват пряка и непосредствена вреда за дружество-работодател, причинени при груба небрежност от ответника. След като ответникът самоволно не се явил на работа без основателна причина цяла седмица, със заповед № 25/21.09.2020 г. трудовият му договор бил прекратен. Въпреки поканите от страна на ищцовото дружество той отказал да заплати каквато и да било част от претендираната сума. Оттук следва, че искът е допустим, защото при прекратено трудово правоотношение не може да се изпълни процедурата по чл.210 КТ.
Ето защо обжалваното определение и оставеното в сила с него определение на Врачанския районен съд следва да се отменят. Делото трябва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 157/30.03.2022 год. по в. ч.гр. д. № 95/2022 г. на Врачанския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 157/30.03.2022 г. по в. ч.гр. д. № 95/2022 г. на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него определение № 994/18.12.2021 г. по гр. д. №2186/2021 г. на Врачанския районен съд.
ВРЪЩА делото на Врачанския районен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.