Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" срещу решение № 4514 от 20.10.2011 г., постановено по административно дело № 1992 от 2011 г. по описа на Административен съд София - град, 6-ти състав. С посоченото решение съдът е постановил следното: 1) отменил е решение № 122 от 17.02.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 33 от 07.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление за прихващане на вземането на ДОО, представляващо недобросъвестно получено обезщетение по чл. 53 КСО, с вземане на Н. Н. Г. - Димитрова от ДОО за обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО, и 2) осъдил е СУСО да заплати на Н. Н. Г. - Димитрова сумата от 150 лева разноски по делото.

Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК) и за отхвърляне на първоинстанционната жалба като неоснователна.

Ответницата по касация Н. Н. Г. - Димитрова от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. А. Н. Г., оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като разгледа касационната жалба по същество на визираните в нея основания, Върховният административен съд я намери за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО пред Административния съд София - град е оспореното от Н. Г.-Димитрова решение № 122 от 17.02.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 33 от 07.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С последното на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО е разпоредено следното: 1) да се прихване вземането на ДОО, произтичащо от неправомерно получена от Н. Г. - Димитрова сума в размер на 893,71 лева съгласно разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г., с изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо обезщетение за бременност и раждане, до размера на задължението и 2) от парично обезщетение за бременност и раждане на Н. Г. - Димитрова да се удържи сума в размер на 720,07 лева до окончателното погасяване на задължението.

С обжалваното съдебно решение Административният съд София - град е отменил оспорения административен акт, след като е приел, че липсва индивидуализация на насрещното вземане и оттук, и на разпореденото прихващане. Приел е още, че освен формалната му незаконосъобразност процесното прихващане е незаконосъобразно и защото не биха могли да се прихващат без съгласието на кредитора вземанията му за обезщетения за социално осигуряване. Счел е за основателен доводът на Господинова - Димитрова, че дължимите суми по обезщетението й за бременност и раждане на четвъртото й дете, доколкото са доходи, получавани в хипотезата на временна неработоспособност, то са заместващи доходите от полагане на труд и служат за задоволяване на нейните и на четирите й деца нужди за издръжка за живот. По съображения в този смисъл е отменил извършеното с обжалваните актове на НОИ прихващане с позоваване на чл. 27, ал. 1 от Конвенцията за закрила на детето и чл. 47 от Конституцията на Р. Б., прогласяващ, че отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. Решението е правилно.

От фактическа страна е безспорно, че дългът на осигуреното лице е установен с разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и е в размер на общо 1045,13 лева, от които главница в размер на 893,71 лева и лихва - 151,42 лева, начислена до датата на получаване на обезщетението до 08.10.2010 г. Задължението произхожда от недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете през периода 15.09.2009 г. - 07.01.2010 г., през който детето К. Д. е било настанено в детско заведение.

С разпореждане № 33 от 07.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление, издадено на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО, е извършено прихващане на част от главницата в размер на 893,71 лева съгласно разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г. с дължимо от ДОО обезщетение на осигуреното лице по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО в размер на 720,07 лева за отглеждане на четвъртото дете Елена за месеците 10, 11 и 12.2010 година. След прихващането остатъкът от дълга е в размер на: главница - 173,64 лева и лихва - 151,42 лева.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният административен съд, в атакуваните актове липсва конкретизация на размера на вземането на Н. Г.-Димитрова от ДОО, с което се извършва прихващане. Следва да бъде споделен и изводът, че липсата на мотиви относно размера на компенсираните вземания затруднява преценката на засегнатото осигурено лице относно погасителния ефект на извършеното прихващане и рефлектира върху правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в сила от 01.01.2011 г.) предвижда дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, да подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Институтът на прихващането не е уреден в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване. Ето защо се прилагат разпоредбите на чл. 103 - чл. 109 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 105 ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния и вземания за данъци. Според чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични. Ето защо наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. Чл. 114, ал. 4 КСО изрично препраща към ДОПК, а с чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е създадена изрична забрана за допускане на принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване. Разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО (в редакцията, която е в сила от 01.01.2011 г.) се отнася до налагането на запори.

С оглед изложените по-горе съображения следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и изрично заявената претенция от повереника на ответника по касация за присъждане на направените разноски, на основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Н. Г. - Димитрова в размер от 250 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие от 15.12.2011 г. (л. 14), като сума за изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4514 от 20.10.2011 г., постановено по административно дело № 1992 от 2011 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Столичното управление "Социално осигуряване", гр. С. - 1071, бул. "Ал. Стамболийски" № 62-64, да заплати на Н. Н. Г. - Димитрова от гр. С., ул. "Пирин" № 58, ет. 2, ап. 12, направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за изплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. И.В.