Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. А. от гр. П., жк Сторгозия бл. 103, ет. 1, ап. 1 срещу решение № 20 от 20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1155/2013 г. на Административен съд – Плевен.

В жалбата си касаторът твърди, че не е нарушавал системно добрите нрави, а когато го е правил се е извинил. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становището си по жалбата.

Ответникът – кмета на община П. не изразява становището си по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на П. А. срещу заповед № РД-10-1834 от 18.11.2013 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 32, т. 1 и т. 3 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с...