Докладвано от съдия СЕВДАЛИН МАВРОВ

На осн. чл. 125, вр. чл. 124, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) председателят на Върховния касационен съд (ВКС) на Република България е направил искане до Общото събрание на Наказателна колегия (ОСНК) за приемане на тълкувателно решение по въпроси, свързани с противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 12, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.98 г.), а именно:

1. Подлежат ли на обжалване първоинстанционните определения, с които се налагат обезпечителни мерки - запор и възбрана по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП?

1.1. При положителен отговор на въпроса има ли основание за промяна на разрешението, дадено с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, относно процесуалния ред, по който следва да става това?

1.2. Наказателни или граждански състави следва да се произнасят в производството по налагане и контрол на обезпечителни мерки - запор и възбрана по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП?

2. Подлежат ли на съдебен контрол постановленията на прокурора, с които се налагат обезпечителни мерки - запор и възбрана по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП?

ОСНК на ВКС на Република България, отчитайки създадената противоречива съдебна практика по поставените въпроси, постъпилите становища, в това число и на гражданска колегия на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоначалната редакция на чл. 12 от ЗМИП (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.98 г.) предвижда, че в случаите по чл. 11, ал. 1 (при съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход) министърът на финансите по предложение на Бюрото за финансово разузнаване може да спре с писмено нареждане определена операция или сделка за срок до 3 работни дни. Ако до изтичането на този срок...