Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Ю. от с. К., Кърджалийска област срещу решение № 3 от 8.01.2010 г. по адм. д. № 186/2009 г. по описа на Административен съд - гр. К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
О. Д. на РУ "Социално осигуряване" гр. К. не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С № 3 от 8.01.2010 г. по адм. д. № 186/2009 г., Административен съд - гр. К. е отхвърлил жалбата на Ю. Ю. Ю. от с. К., Кърджалийска област срещу Решение № 6 от 27.10.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. К..
Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. При преценката им е отчетено, че лицето е било безработно от 7.07.2008 г. до 7.09.2008 г., но за този период то не е имало регистрация като такова в съответното поделение на Агенция по заетостта. Заявлението му в тази връзка е чак от 23.09.2008 г., от която дата е и регистрацията му.
Съгласно чл. 54а, т. 1 КСО първото изискване за придобиване на право за парично обезщетение за безработица е наличието на регистрация като безработен.
Правилно в мотивите към обжалваното решение е посочено, че пред вид трудов договор № 14 от 8.09.2008 г., сключен между Юсеин и "Солак тур" ООД към 23.09.2008 г. касаторът неправилно е бил регистриран, тъй като към този момент не е бил безработен и основателно регистрацията е била отменена.
Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.
В случая имайки пред вид, че към 23.09.2008 г. Юсуф е декларирал, че не работи при наличие на трудов договор от 8.09.2008 г., не би могло успешно да се поддържа, че сумите са получени добросъвестно.
Като е стигнал до окончателния правен извод, че жалбоподателят по първоначалното дело не е имал право на обезщетение за безработица и административният орган основателно е постановил връщане на процесната главница ведно с лихвите, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, а именно разпоредбите на чл. 54а КСО.
По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 8.01.2010 г. по адм. д. № 186/2009 г. по описа на Административен съд - гр. К.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Н. Г. М.М.