Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 2468/2021

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, [улица], представлявано от Р. И., чрез адв. А., срещу Решение № 141 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 183/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 193- ФК от 09.08.2020 г., издадена от Б. Г.-Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр. Търговище, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр. Търговище, [улица], стопанисван от дружеството и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отново се поддържат твърденията заявени и пред първоинстанционният съд за липса на конкретни мотиви на административния акт, които да обосновават продължителността на срока. Твърди, че ПАМ се налага при констатирано административно нарушение като допълнителна, съпътстваща мярка и не може да съществува, без да е установено административно нарушение, а в случая АУАН е издаден след датата на ПАМ. Съдът необосновано е приел за мотивиран извода на административния орган, че жената, извършила продажбата, задължава търговеца и съответно той може да носи отговорност за неиздаването на касова бележка. Твърди, че тази жена не е назначена на работа в дружеството и проверяващите са я принудили да извърши продажбата. Иска решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез юрк. С., в писменно становище оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания и съобрази становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ № № 193-ФК от 09.08.2020 г., издадена от Б. Г.-Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД гр. Търговище, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр. Търговище, [улица], стопанисван от от дружеството и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.

По делото е установено, че при извършена на 02.08.2020 г. проверка в търговски обект, представляващ пункт за ГТП-автомивка, находящ се в гр. Търговище, [улица], стопанисван от от жалбоподателя, е осъществена контролна покупка от проверяващия екип на 1 бр. енергийна напитка „Red Bull“ и 1 бр. газирана вода на обща стойност 3.80 лв., заплатена в брой в обекта от орган по приходите. За извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Недоказано е оплакването на касатора, че М. М. е била принудена от приходните органи да извърши продажбата. Касаторът си противоречи, защото първо твърди, че лицето не е в правни отношения с дружеството, а след това, че жената е наета само да почиства офиса срещу няколко лева или дрехи. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 02.08.2020 г. в стопанисвания от касатора търговски обект - пункт за ГТП-автомивка, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта, поради което настоящият състав намира, че извършването на нарушението е доказано. Този извод не се променя от показанията на свидетелката Махмудова, която е потвърдила дадените в административното производство писмени обяснения.

Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно първоинстанционният съд е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. При определяне на срока, приходните органи са взели в предвид и неотчетения оборот, поради липса на ФУВАС, в размер на 127 лв. от автомивката на самообслужване /клетка №1/; неотчетен оборот в размер на 109 лв от прахосмукачка на самообслужване, както и установени три други нарушения на чл. 7, ал. 1 и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. По делото са приложени АУАН № Б 564803 от 13.08.2020 г., АУАН № Р564810 от 13.08.2020 г. и АУАН № Р564823 от 13.08.2020 г. Всички тези обстоятелства са посочени конкретно в мотивите на акта за определяне на срока на мярката. В същото време, не е наложен максималният срок на запечатване, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност.

Настоящият състав споделя мотивите в обжалваното решение, че производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, тя не съставлява административно наказание и няма санкционен характер, за разлика от административните наказания. Установяването на безспорно извършеното нарушение е станало с нарочен протокол, като верността на съдържанието му се подкрепя от обясненията и на г-жа Махмудова и на управителя на дружеството.

Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 183/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА „ЕЙ ЕНД ВИ“ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр.Търговище, [улица], представлявано от Р. И., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова