Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Г. А. П. и С. А. П. от гр. С., подадена срещу решение от 21.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1350 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд - АК, ІІІ-з отделение.
В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалба на касационните жалбоподатели, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-031 от 21.02.2000 г. на областния управител на област С.. С обжалваната административна заповед областният управител е отказал да уважи искането на наследниците на М. Й. П. (Бонева) - б. ж. на гр. С., за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за недвижим имот, находящ се на ул. "Г. И." № 38 - гр. С., по подадено заявление с вх. № РД-97-00-3982 от 15.10.1998 година.
Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателите, и въз основа на представените от страните доказателства по делото съдът е приел за установено, че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.
От доказателствата по делото е установено, че със заявление с рег. № РД-97-00-3982 от 15.10.1998 г. жалбоподателите са направили искане да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ като наследници (правоприемници) на Мария Й. П.-Бонева, Й. П. и Ц. М. за недвижим имот, находящ се на ул. "Г. И." № 38, одържавен на основание ЗОЕГПНС - акт за държавна собственост № 4714 от 05.06.1963 г. и акт № 125 от 30.09.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен на Министерството на просветата като дарение от Д. Д. от гр. С..
В административното производство са представени писмени доказателства: протокол-опис от 20.09.1952 г. за изпълнение на завещание на покойния Д. Д. от гр. С., протокол № 36 от 24.11.1960 г. на Софийския градски изпълнителен комитет за прието решение "По освобождаване на собственици от заплащане на разлики между стойността на отчуждените им имоти и стойността на предоставените им в обезщетение жилища, съгласно чл. 55-з от ЗПИНМ", оценителен протокол от 13.VІІ.1959 г. и заповед № 4541 от 1952 г., издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Правилника за държавните имоти.
Преценявайки представените писмени доказателства, съдът е приел за установено, че "имотът, за който се иска обезщетяване по реда на ЗОСОИ, не е одържавен по нито един от законите, посочени в ЗВСОНИ, както и по начините, указани в него" и че "в случая се касае до отчуждаване на имоти за мероприятие по застроителния и регулационен план и този вид отчуждаване не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОСОИ".
Правният извод на съда, че жалбата е неоснователна, като краен резултат е законосъобразен, но не по изложените от съда мотиви за неприложимост на ЗОСОИ за конкретния административен спор.
От доказателствата по делото е установено, че на основание публично завещание № 260 от 05.12.1939 г. на б. ж. Д. Д. е учредено право на плодоползване до живот в полза на лицата М. Й.-Бонева, Йордан Б. П. и Ц. М. върху одържавен имот, находящ се на ул. "Г. И." № 38, за който е отредено застрояване по реда на груповото жилищно строителство. Носителите на отчужденото право на плодоползване са били обезщетени парично (в брой) на основание оценителен протокол, потвърден с решения по гр. дело № 9370 от 1959 г. и гр. дело № 10448 от 1959 г. на Софийския градски съд. В оценителния протокол от 13.VІІ.1959 г. е отразено, че стойността на отчужденото право на обитаване за "М. Й. Б. на възраст 35 години е в размер общо на 6684 лв., за Й. Б. на възраст 66 години - общо 3172 лв., и за Ц. М. на възраст 64 години - общо 3432 лв." със забележка в протокола как е изчислена стойността на правото на обитаване.
При тези установени обстоятелства по делото следва да се приеме, че учреденото със завещанието право на плодоползване на части от завещания имот е отчуждено по реда на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), в сила от 01.10.1949 г., и по реда на ППЗПИНМ, в сила от 02.03.1950 година. С разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ, е постановено, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за строителни мероприятия по уличнорегулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона.
За конкретния имот при отчуждаването тази процедура е изпълнена и наследодателите на жалбоподателите са били обезщетени парично със сумите, посочени в оценителния протокол от 13.VІІ.1959 г., които са изплатени, видно от представените съобщения до Благоевски ГНС от 20.05.1963 г., като основният довод в жалбата, че за своята част б. ж. Й. Б. не е обезщетен (останал е собственик на своята част от имота), е неоснователен.
По изложените съображения учреденото право на плодоползване от наследодателите на заявителите е отчуждено по реда на ЗПИНМ, като е изплатено парично обезщетение на носителите на това право преди завземането на имота, което обстоятелство е достатъчно основание, за да се приеме, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 21.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1350 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд - АК, ІІІ-з състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.