№ 2972

гр. София, 13.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 5421 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Общинско предприятие „Социално обслужване“, [населено място], чрез процесуален представител адв.В., срещу въззивно решение № 901 от 01.08.2023г./поправено с решение №1132 от 01.11.2023г. по чл.247 ГПК/, постановено по в. гр. д.№ 1200/2023г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение от 15.11.2022г. по гр. д.№ 306/2022г. на Районен съд – [населено място], за уважаване на предявените от Р. К. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният до размера 2888,20лв. и след частична отмяна на осъдителното първоинстанционно решение е отхвърлен искът за обезщетение в останалата част до пълния предявен размер от 5046лв., като погасен чрез прихващане.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Р. К. П., чрез процесуален представител адв.Л., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Р. К. П. срещу Общинско предприятие „Социално обслужване“, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед № 10/31.03.2022 г. на директора на ОП“Социално обслужване“ – [населено място]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „социален работник“ в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – [населено място] и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ до размера 2888,20лв. и след частична отмяна на осъдителното първоинстанционно решение е отхвърлен искът за обезщетение в останалата част до пълния предявен размер от 5046лв., като погасен чрез прихващане.

По делото е представен от Общински съвет-Поморие и е приет като доказателство по делото Правилник за организацията и дейността на ОП“Социално обслужване“-Поморие/ ПОДОПСО/, приет с решение №611/08.09.2021г. по протокол №25/08.09.2021г. на Общински съвет – Поморие и на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА, във вр. с чл.52, ал.3 и ал.4 ЗОбС, като в приложителното писмо е удостоверено, че правилникът е действащ и към 01.04.2022г., както и приложение №1, неразделна част към същия правилник, в което в табличен вид е представена организационно-управленската структура на предприятието, като съгласно същото приложение в процесното ОП са предвидени две щатни бройки за длъжността „социален работник в социална услуга“. Дейността на ответника по спора е изцяло уредена в представения правилник. Съгласно чл.52, ал.4 ЗОбС с правилника по ал. 3 се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество. В чл.11, ал.1,т.9 от ПОДОПСО на управителя на ОП“Социално обслужване“ е предоставено упражняване правата на работодател, включително и що се отнася до прекратяване на трудовите правоотношения. Съгласно чл.14, ал.3 от ПОДОПСО при наличието на обстоятелства, изискващи корекции в структурата и числеността на персонала, директорът на предприятието представя мотивирано предложение за промени до Кмета на общината, който внася в общинския съвет предложение за промяна по Приложение №1 от правилника, като съгласно ал.4 от същата разпоредба, промените се утвърждават от кмета на общината.

Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание - чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата. Препратил е към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение на основание чл. 272 ГПК: В чл.11, ал.1,т.9 от ПОДОПСО на управителя на ОП“Социално обслужване“ е предоставено упражняване правата на работодател, включително и що се отнася до прекратяване на трудовите правоотношения. Съгласно чл.14, ал.3 от ПОДОПСО при наличието на обстоятелства, изискващи корекции в структурата и числеността на персонала, директорът на предприятието представя мотивирано предложение за промени до Кмета на общината, който внася в общинския съвет предложение за промяна по Приложение №1 от правилника, като съгласно ал.4 от същата разпоредба, промените се утвърждават от кмета на общината. Следователно за да е налице редовно извършено съкращение в щата към момента на постановяване на заповедта за уволнение на ищцата, респ. към датата на уволнението, посочена в заповедта-12.04.2022 г. е следвало да е налице предложение на директора на ОП до кмета на общината за съкращаване на щата, което да е внесено и одобрено от общинския съвет и отразено в приложение №1, като съобразно с правомощията си по чл.13 от ПОДОПСО, кметът следва да утвърди длъжностно и поименно разписание на предприятието в рамките на утвърдения числен състав и при съобразяване с гласувания за дейността му бюджет. Прието е, че от доказателствата по делото не се установява към датата на уволнението да са внесени предложение за промяна по приложение №1, нито пък се установява, включително и до датата на последното с. з. да е изменено щатното разписание на процесното ОП. Напротив, от представеното по делото приложение №1 към ПОДОПСО е видно, че в структурата и числения състав на процесното ОП са предвидени две щатни бройки за длъжността „социален работник в социална услуга“, заемана от ищцата при общ числен състав на предприятието от девет души. От представеното длъжностно разписание считано от 01.04.2022 г., утвърдено от кмета на общината съобразно с правомощията му по чл.13 от ПОДОПСО е видно, че за длъжността социален работник в социална услуга е предвиден бюджет за месечно възнаграждение за една бройка на тази длъжност, но липсва представено поименно разписание, което е пречка да се приеме, че се касае за действително извършено съкращаване на щата, при което е закрита длъжността, заемана именно от ищцата при положение, че не е намален числения състав на предприятието според приложение №1. С оглед изложеното, съдът е приел, че към момента на уволнението на ищцата, не е било налице извършено реално съкращаване на щата със закриване на трудовата функция изпълнявана от ищцата, поради което не е било налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ, приложено от работодателя.

Въззивният съд по оплакванията във въззивната жалба е посочил, че не споделя възражението, изложено в жалбата, че с утвърждаването на новото длъжностно щатно разписание на кмета на [община] е настъпило съкращаването на щата. Посочил е, че споделя и решаващите мотиви изложени от РС Поморие. Правилника за организацията и дейността на общински предприятие „Социално обслужване“ – Поморие е приет от ОС Поморие. Разпоредбата на чл.14, ал.3 от ПОДОПСО предвижда, че при наличието на обстоятелства, изискващи корекции в структурата и числеността на персонала, директорът на предприятието представя мотивирано предложение за промени до Кмета на общината, който внася в общинския съвет предложение за промяна по Приложение №1 от правилника, като съгласно ал.4 от същата разпоредба, промените се утвърждават от кмета на общината. Едва след като ОС приеме предложените промени в структурата и числеността на персонала, кмета следва да утвърди промените. За да се съкрати щатна бройка в ОП „СО“ е необходимо директорът да отправи мотивирано предложение до кмета на общината за съкращаване на щата, което следва да е внесено и одобрено от общинския съвет и отразено в приложение №1, като съобразно с правомощията си по чл.13 от ПОДОПСО, кметът следва да утвърди длъжностно и поименно разписание на предприятието в рамките на утвърдения числен състав и при съобразяване с гласувания за дейността му бюджет. Така предвидения ред не е бил спазен към момента на издаване на заповедта, поради което съдът е приел, че към момента на издаване на заповедта щатът не е бил съкратен. Това е направено по-късно след уволнението на ищцата, видно е от представеното пред въззивната инстанция Решение № 935/13.10.2022г. прието на заседания на Общински съвет Поморие.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1“Компетентен ли е кметът на общината да утвърждава щатно разписание на длъжностите в общинската администрация, респ. в общинските предприятия или компетентен за това е общинският съвет“; 2 “Правомощието на общинския съветда одобрява общата численост и структурата на общинската администрация /респ. на общинските предприятия има ли отношение и отнемя ли правомощието на кмета да утвърждавапромени в длъжностните им разписания?“; 3 “В случай че кметът утвърди промени в длъжностното разписание за съкращаване на щата в общинската администрация /респ. в общинските предприятия в отклонение от структурата им, приета с решение на общинския съвет, отразява ли се това и има ли отношение за законността на уволнението, извършено на това основание?“, по които според касатора въззивното решение е в противоречие с посочени от него решения на ВКС.

Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с посочените от него актове на ВКС /решение №29 от 26.02.2016г. по гр. д. № 2841/2015г. на ВКС, ІІІг. о.и описани в него решения на ВКС/, които, видно от съдържанието им са постановени при различна от настоящия случай фактическа обстановка –

касаят общинската администрация и в тях е даден отговор на поставените от касатора въпроси относно общинската администрация. В посочените от касатора решения на ВКС не са стояли на разглеждане и не са разгледани поставените сега от касатора въпроси в частта относно общинските предприятия. При това в първите си части поставените въпроси от касатора – относно общинската администрация – не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване по настоящото дело /не са разрешени и не са стояли за разрешаване от въззивния съд по конкретното дело/, а във вторите си части – относно общинските предприятия – не се осъществява соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени в посочените от касатора решения на ВКС.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на отвтетника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 1400лв. – за адвокатско възнаграждение.0

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 901 от 01.08.2023г./поправено с решение №1132 от 01.11.2023г. по чл.247 ГПК/, постановено по в. гр. д.№ 1200/2023г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социално обслужване“, [населено място]: 0000571790202, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от директора И. И. да заплати на Р. К. П., ЕГН [ЕГН] сумата 1400лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: