№ 41/05.01.2024 г.,
гр. София, 04.01.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Г. М.
А. Ц.
като разгледа докладваното от съдия ЦАНОВА ч. гр. д. № 5447 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК във вр. чл.244 ГПК.
Образувано е по подадена от Медицински институт на МВР частна жалба срещу определение от 19.05.23г. на СГС, ІІ- Г въззивен състав, постановено в решение № 2594/19.05.2023г. по гр. д. № 1911/23г., с което на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д. М. Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответникът по частната жалба Д. Г..
ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 2594/19.05.23 г. по гр. д. № 1911/23Г., СГС, ІІ- Г въззивен състав е отменил решение № 8806/01.08.22 г на СРС, 87 състав по гр. д. № 58330/21 г и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените на основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК, като е допуснал на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д. М. Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.
С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК законодателят е въвел изключение от общото правило за допускане на предварително изпълнение, като е предвидил, че срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съгл. чл. 50, ал.1 от ЗМВР, Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ, в което му качество по отношение на него е недопустимо да се допуска предварително изпълнение.
Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.05.23г. на СГС, ІІ- Г въззивен състав, постановено в решение № 2594/19.05.2023г. по гр. д. № 1911/23г., с което на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение в частта, с която в полза на Д. Г. е присъдено обезщетение за оставяне без работа в размер на 23709,06лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: