О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60339

Гр. София, 09.09.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 1313 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. К. чрез адвокат Ю. С. от АК - К., насочена срещу въззивно Решение № 260 052 от 20.11.2020 г. по в. гр. д.№ 282/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, г. о.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.

Ответниците по касация Е. Й. И. и К. Й. И. са депозирали отговор чрез адвокат И. И. от АК – К.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че решението е правилно. К. Й. И. претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 145 от 04.03.2020 г. на Районен съд - Дупница по гр. д.№ 1460/2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от Р. С. К. срещу Е. Й. И. и К. Й. И. искове за признаването й за собственик на основание давностно владение, установено през 1994 г. и продължило 25 години по отношение на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху: (1) имот с планоснимачен номер *, за който е отреден парцел *, попадащ в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944 г. с площ за целия имот от 849 кв. м., от който се отчуждават за улица с о. т.19-25 15,00 кв. м., към парцел УПИ ** - 94 кв. м., към парцел УПИ **,** кв. м., към който се придават от двора пл.№ * – 35 кв. м., от река 114 кв. м., при настоящи съседи на имота по скица: имот пл.№ *, имот пл.№ *, за който е отреден парцел **,* от кв. 5 по плана на [населено място], улица с осеви точки 19 и 25 и улица с осеви точки 30, 31 и 32; (2) имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация, утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944 г., с площ за целия имот от 2 276 кв. м., от който се отчуждават за улица осеви точки 31-32 168 кв. м., за улица са осеви точки 17-18 14 кв. м., придава се към УПИ** – 32 кв. м., към парцел УПИ ** 315 кв. м., към който се придават от двора пл.№ * – 76 кв. м., от двора пл.№ * – 48 кв. м., от път - 35 кв. м. при съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, в квартал 5, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел * в квартал 5, по плана на [населено място], улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 31 и 32 и (3) имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 4 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация № 7298 от 30.09.1944 г., с площ от 429 кв. м., от който 106 кв. м. се отчуждават за улица с осеви точки 35 - 34, придава се към парцел ** 22 кв. м., и към който се придават от двора пл.№ * - 27 кв. м., от двора пл.№ * - 272 кв. м. при настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], улица с осеви точки 34, 35, 36.

Въззивното производство е прекратено в частта по искането на Р. С. К. да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови решение за признаването й за собственик по отношение на 1/2 идеална част от намиращите се в УПИ ** и УПИ ** паянтови сгради, като (съгласно отразеното в мотивите) в тази й част въззивната жалба е преценена като молба по чл. 250 ГПК, компетентен по която е първоинстанционния съд, на когото делото да се върне за постановяване на допълнително решение.

В мотивите на въззивното решение, в частта, обективираща произнасяне по исковете за собственост върху процесните три недвижими имота, е прието, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и присъединено давностно владение № 79 от 23.11.2018 г., том II, рег.№ 3953, д.№ 261 на нотариус с рег.№ * (с район на действие – РС Дупница), ответниците по иска Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици на 1906/2276 кв. м. от Поземлен имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, в квартал 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., утвърден със Заповед № 7297 ог 30.09.1944 г., с урегулирана площ 1906 кв. м., неуредени сметки по регулация, неприложен по отношение на същите места, с площ за целия имот от 2276 кв. м., при граници и съседи – от две страни улица с осови точки 17-18-19 и 31-32, УПИ пл.№ *, за който е отреден парцел * и УПИ пл.№ *, за който е отреден парцел *, ведно с всички трайни подобрения и приращения в имота. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 88 от 16.07.2018 г., том II, рег.№ 5458, де.№ 261 от 16.07.2018 г. на нотариус с рег.№ * (с район на действие – РС Дупница), Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици на Поземлен имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 4 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г., с урегулирана площ 600 кв. м., при граници и съседи: от две страни улица с осови точки 14-15 и 34-36, УПИ пл.№ * за който е отреден парцел * и УПИ пл.№ * за който е отреден парцел *, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда, изградена без строителни книжа. С. Н. акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 87 от 16.07.2018 г., том II, рег.№ 5456, д.№ 260 на нотариус с рег.№ * (с район на действие – РС Дупница) ответниците са станали собственици и на поземлен имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г., урегулирана площ от 881 кв. м. при граници и съседи: улица с о. т.19-25 и 31 -32, УПИ пл.№ *, за който е отреден общ парцел * и УПИ пл.№ * за който е отреден парцел *.

От друга страна, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 88 от 13.03.2019 г., том I, рег.№ 926, дело № 83 от 2019 г. на нотариус с рег.№ * (с район на действие – РС Дупница) ищцата е призната за собственик на по 1/2 ид. ч. от следните имоти: (1) имот с планоснимачен номер *, за който е отреден парцел *, попадащ в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със заповед № 7297 от 30.09.1944 г., с площ за целия имот от 849 кв. м., с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел * от кв. 5 по плана на [населено място], имот пл.№ *, за който е отреден парцел * от кв. 5 по плана на [населено място], улица с осови точки 19 и 25 и улица с осови точки 30, 31 и 32; (2) Имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г., с площ за целия имот от 2276 кв. м. с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, в квартал 5, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел * в квартал 5, по плана на [населено място], улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 30, 31, и 32, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на давностно владение № 89 от 13.03.2019 г., том I, рег.№ 929, дело № 84 от 2019 г. на същия нотариус ищцата е призната за собственик на 1/2 и. ч. имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 4 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни граници от 323 кв. м., след отчуждаване за улица с осеви точки 34, 35 и 36 на площ от 106 кв. м., с приложена на място улична регулация, при настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], улица с осеви точки 34, 35, 36, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота паянтова жилищна сграда.

Съгласно удостоверение изх.№УД 927 от 05.08.2020 г. на О. Д. действащият към момента регулационен план на [населено място], общ . Д. е одобрен със заповед № 7997 от 03.09.1944 г. и Заповед № 7298 от 30.09.1944 г., като за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта на [населено място], общ. Д..

Представени са удостоверения за наследници, съгласно които И. К. Х. (починал на 06.06.1998 г.) е оставил за наследници синовете си Й. И. К. и С. И. К.. След смъртта на С. И. К. негов единствен наследник е останал брат му Й. И. К., а последният е наследен от ответниците в производството (негови деца). По реда на чл. 176 ГПК е установено, че съпругът на ищцата – П. С. К., е първи братовчед на Й. И. К. и С. И. К.. Свекърът на ищцата – С. К. Х., и дядото на ответниците – И. К. Х. били братя. Общ наследодател е К. Х. С..

Въззивният съд е описал установеното с показанията на разпитаните по делото (както пред РС, така и пред ОС) свидетели - Й. С. и С. Р., както и установеното с писмените доказателства извън посочените по-горе.

Пристъпвайки към произнасянето от правна страна, окръжният съд е изложил, че съгласно исковата молба по отношение на процесните имоти е установено владение през 1965 г., което е упражнявано от ищцата съвместно с нейния съпруг до смъртта му през 1994 г., а след това - само от нея. Смъртта на съпруга си ищцата сочи като начало на период от 25 години на упражнявано давностно владение и придобиване на имотите лично от нея. В хода на процеса, без да е въведено искане за признаването на собственически права на основание наследяване, е уточнено, че се касае за имот, който се води на общ наследодател, като нейния свекър С. М. и дядото на ответниците били братя. Съдът е приел, че, преди да установи наличието на предпоставките на чл. 79 от ЗС за прилагане института на придобивната давност, следва да разгледа преюдициалния спорен въпрос в производството, а именно възможно ли е придобиване на идеална част от имот, чрез владение на реална част от същия. В тази връзка е цитирана практика на ВКС (Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г. о, Решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр. д.№ 691/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр. д.№ 4131/2008 г. на ВКС, III г. о.), съгласно която разпоредбите на чл. 181 ЗТСУ (отм) и чл. 200 ЗУТ не допускат такава възможност. Изложено е също, че „съгласно § 8, ал. 1 след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, но това представлява основание за изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на ЗУТ. Т.е. дори сроковете по § 6 да са изтекли, е необходимо да се извърши изменение на дворищно-регулационния план, за да се приеме, че имотът вече има друг статут”. Доколкото в случая се претендира настъпила придобивна давност върху идеална част от парцел чрез осъществено давностно владение на реална част от същия, която е била установено през 1994 г. лично за ищцата, то дори и да е осъществявано владение върху реална част от процесните парцели в продължение на 10 години с намерения за своене, явно и непрекъснато, което да не е било установено с насилие, то това не е основание за придобиване на собственост върху 1/2 идеална част от тези парцели. Дори и да се приеме, че са ползвани от 1965 г. насетне, то искът пак следва да се отхвърли като неоснователен, съобразявайки се с чл. 181 ЗТСУ (отм) и чл. 200 ЗУТ и константната съдебна практика, доколкото към 1973 г. не е бил изтекъл необходимия съгласно чл. 79 ЗС срок за придобиване на имотите по давност. По тези съображения въззивният съд е намерил за ненужно да обсъжда въпроса владяла ли е ищцата непрекъснато, явно и с намерение да свои процесните имоти.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа искане касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д.№ 532/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д.№ 766/2009 г. на ВКС, І г. о., както и искане касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – поради недопустимост на въззивния акт (тъй като съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните) и очевидна неправилност (поради нарушение на принципа по чл. 6 ГПК – диспозитивно начало).

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая самият прочит на въззивния акт свидетелства за произнасяне в противоречие с ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д.№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично. В тези случаи не е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Разяснено е, че с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел. Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ непровеждането на тази административна процедура е пречка само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.

Произнасянето в противоречие със задължителната практика само по себе си сочи на очевидна неправилност на въззивния акт. На следващо място, това противоречие има пряко отношение към резултата от преценката за статута на имота. Тя от своя страна предопределя отговора на въпроса дали съдът се е произнесъл по претенцията, с която е сезиран или не, което пък поставя под съмнение допустимостта на атакуваното решение. Ето защо ВКС приема, че са налице основания за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 25 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 260 052 от 20.11.2020 г. по в. гр. д.№ 282/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, г. о.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание

на ………….…………………………2021 година от ………… часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касаторката, чрез адвокат Ю. С. от АК – К., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25 (двадесет и пет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: