О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1595
гр. София, 03.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Р. Я.
изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 39/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. В. В., в качеството му на процесуален представител на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ (ЕТГ)“ АД, Р. П., срещу определение № 2672 от 26.10.2023г. по в. ч. гр. д. № 2751/2023 г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му.
В частната касационна жалба се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз „относно това, следва ли чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 47 ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат националноправна уредба, съгласно която адвокат може да оказва безплатна правна помощ само на физическо лице“.
С молба вх. № 228/04.01.2024 г., идентична с молба вх. № 201/05.01.2024 г., жалбоподателят е отправил искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като противоречаща на чл. 5, ал. 4 КРБ, във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, на чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, на чл. 6, ал. 2 КРБ, на чл. 13 ЕКЗПЧОС, на чл. 4, § 3 и чл. 19, § 2 ДЕС. Поддържа се, че посочената разпоредба противоречи и на чл. 19, ал. 1 КРБ, тъй като същата ограничава правото на адвоката на свободна стопанска инициатива.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 10465 от 05.09.2023 г. по гр. д. № 3261/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 7665 от 22.06.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като бъде осъден ищецът А. Г. П. да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД на адв. В. В. сумата 19 980 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на ответното дружество.
Първоинстанционното производство пред Софийския градски съд е образувано по искова молба на А. Г. П., с която е предявен иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждането на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ (ЕТГ)“ АД да заплати сумата 26 000 лв. (частичен иск от 425 000 лв.), представляваща вреди от непозволено увреждане, като с определение от 11.04.2023 г. е допуснато увеличение на иска, който да се счита предявен за сумата 300 000 лв. С определение № 7665 от 22.06.2023 г. производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска. В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба, с която процесуалният представител на ответното дружество – адв. В. В., е поискал да му бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение в размер на 19 980 лв. с ДДС, като е представен договор за правна помощ от 19.04.2023 г. В него страните са констатирали, че клиентът не разполага с парични средства да плаща повече съдебни разходи, затова и адвокатът му оказва безплатна правна помощ, като минималното възнаграждение в размер на 19 980 лв. с включен ДДС на инстанция е дължимо от ищеца А. П. при благоприятен изход на делото.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в настоящия случай правната помощ е предоставена в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД, макар и същата да не е изрично посочена, както и че едно юридическо лице, каквото е ответното дружество, няма как да бъде квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно такива с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗЗД води до извода, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да „имат право на издръжка“ и да бъдат „роднини, близки или друг юрист“. Материално затруднени могат да бъдат само физическите лица, доколкото по отношение на юридическите лица се използват термини като „неплатежоспособен“, „свръхзадлъжнял“, „изпитва ликвидни затруднения“ и др. По тези съображения определението на СГС е потвърдено.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли юридическо лице да бъде материално затруднено по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата; и 2. Може ли да бъде оказвана безплатна правна помощ на юридическо лице в хипотеза, в която юридическото лице не може да си позволи да заплати авансово дължимо по закон минимално адвокатско възнаграждение съгласно действащото законодателство. Поддържа се, че по посочените въпроси обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие на решение от 22.12.2010 г. по дело № С-279/09 на СЕС.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.
Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като поставените въпроси не са решени в противоречие с посоченото от касатора решение на СЕС. С него е даден отговор на преформулиран от съда въпрос, отнасящ се до тълкуването на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС, за да се провери дали в контекста на производство по иск за отговорност на държавата, предявен на основание правото на Съюза, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, според която, за да се предяви претенция по съдебен ред, е необходимо авансово да се заплатят разноски, а на юридическо лице, което не може да направи това авансово плащане, не следва да се предоставя правна помощ. Поради това решението е неотносимо към въпроса дали адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на юридическо лице и настоящата хипотеза, при която спорът между страните по делото е за претърпени от ищеца вреди в резултат на твърдяно противоправно поведение на ответното дружество и исковата претенция не се основава на правото на ЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на юридически лица за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано с императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на това право. Такава възможност е мотивирана в практиката на СЕС /посоченото решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12/, според която принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноски във връзка с производството и/или разноските за адвокатска помощ в производство по такава жалба. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размерът на разноските, които трябва да се платят предварително, и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на техните съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски.
Следователно според посочената практика на СЕС страната може да бъде освободена от такси и/или разноски в производството, когато непредоставянето на такъв вид правна помощ представлява ограничение на правото на достъп до съдилищата. Такава хипотеза в случая не е налице, тъй като освен казаното по-горе относно предмета на спора, юридическото лице, на което е оказана безплатна адвокатска защита, е имало качеството на ответник по делото в първата инстанция, като съобразно разпоредбите на ГПК /чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 284, ал. 2 ГПК/ процесуалното представителство от страна на адвокат не е задължително.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.
С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.
Предвид липсата на основание за допускане на касационно обжалване, не следва да бъде уважено искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочените въпроси, на основание чл. 629 ГПК. Този институт се отнася до приложението на съюзна правна норма в хипотезите на материалноправен спор. За да е приложим, следва да е налице необходимост от тълкуване разпоредба на правото на ЕС или акт на негов орган, които да са от значение за правилното решаване на делото при неговото разглеждане в инстанционното производство. Произнасянето по това искане предпоставя допуснато касационно обжалване, само в който случай отговор на същите би бил от значение за правния спор. Само при наличие на предпоставките за произнасяне по същество по подадената частна касационна жалба, би могло да се преценява дали са налице предпоставките за упражняване компетентността на националния съд по чл. 628 ГПК, а именно – доколко тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС са от значение за правилното решаване на делото /в този смисъл са определение № 516 от 19.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2607/2017 г., I т. о., определение № 26 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1664/2018 г., II т. о., определение № 3694 от 23.11.2023г. на ВКС по гр. д. № 1408/2023 г., III г. о., и др./.
С оглед казаното по-горе във връзка с искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, неоснователно се явява и искането за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД в настоящото производство по селектиране на частната касационна жалба. В допълнение следва да се отбележи, че с евентуалното обявяване на тази разпоредба за противоконституционна би се стигнало до отпадане възможността на посочената в нея категория лица да ползват безплатна адвокатска правна помощ, а не до създаване на такава възможност в полза на търговски дружества, респ. това не би имало отношение към изхода на настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2672 от 26.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2751/2023 г. на Софийския апелативен съд.
О с т а в я без уважение искането на адв. В. В., в качеството му на процесуален представител на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ (ЕТГ)“ АД, Р. П., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
О с т а в я без уважение искането на адв. В. В., в качеството му на процесуален представител на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ (ЕТГ)“ АД, Р. П., за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: