О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2054

София, 19.07.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о., в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 1091 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответницата С. М. Ю. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Е. М. от ПАК, срещу определение № 107 от 14.03.2024 г. по в. ч. т. д. № 134/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, Трети търговски състав, с което е потвърдено определение № 80 от 23.01.2024 г. по т. д. № 300/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIX състав, в частта му, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответницата Ю. за възстановяване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК на срока за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК.

В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното въззивно определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. второ ГПК. Неправилността на въззивното определение е аргументирана с доводи, че противно на приетото от Апелативен съд – Пловдив, доказателствата по делото (включително представени към частната касационна жалба декларации от домоуправителите и от двама съседи от всеки от сочените два адреса в [населено място], както и справки от електроснабдително и ВиК дружество, касаещи апартамента на [улица]) сочат на извод, че от началото на 2019 г. С. М. Ю. не живее на постоянния си адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 30, а на адреса на дъщеря си Е. С. Н. в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, която се грижи за нея поради напредналата възраст и влошено здравословно състояние. Частният касатор оспорва извода на съда, че съседите от двата адреса не се познават, както и извода, че отсъства основание да се приеме за нередовно връчването на съобщението в хипотезата на чл. 47 ГПК. Счита за доказани по делото всички предпоставки на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока поради настъпили особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Иска се отмяна на определението и възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Заявено е искане в настоящото производство да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, постъпило след констатирана нередовност на частната касационна жалба и дадени от администриращия я съд изрични указания с разпореждане № 455 от 28.03.2024 г. за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, мотивирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в тълкувателни решения и постановления, като се сочи такова противоречие с разрешенията в определение № 540 от 25.10.2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 18 от 07.01.2016 г. по ч. гр. д. № 615/2010 г. на ВКС, IV г. о. Твърди се, че Апелативен съд – Пловдив се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводите на съда, но въпреки това твърдение в изложението конкретни въпроси в тази насока не са формулирани.

С писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – „А. С. 2015“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване По същество твърди правилност и законосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт като постановен без допуснато нарушение на процесуалните правила и при правилно приложение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното определение в обжалваната му част, съставът на Апелативен съд – Пловдив във връзка с поддържаните в частната жалба доводи по отношение осъщественото връчване на исковата молба по реда на чл. 47 ГПК, е приел за правилни изводите на първостепенния съд за липса на нередовности по проведената процедура. Обсъдено е: - изпращането на съобщение по чл. 367 ГПК на посочения в исковата молба адрес на ответницата, което е върнато от връчителя с отбелязване, че лицето е търсено четирикратно с посочване на конкретни дати и час в периода 13.06.2023 г. – 18.07.2023 г. При извършените посещения лицето не е открито, както и не е открито друго лице, на което да се връчи съобщението, съседите не се познават и не могат да дадат информация;

- на 24.07.2023 г. по разпореждане на съда е изготвена служебна справка за постоянен и настоящ адрес, според която постоянният и настоящ адрес на ответницата е изцяло идентичен с този, посочен в исковата молба;

- разпоредено е връчване чрез залепване по чл. 47 ГПК на същия адрес, като съгласно удостоверяването, направено от длъжностното лице – призовкар, е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, извършено на 08.08.2023 г. чрез поставянето му на входната врата на входа и в обща пощенска кутия, като е отбелязано, че няма достъп до входна врата на апартамента, защото входната врата на входа се заключва и не се осигурява достъп, лицето не е открито на посочения адрес, не е открито друго лице, на което да се връчи, няма афиширано сем. Ю. на звънците; - удостоверено е, че в периода от 08.08.2023 г. до 23.08.2023 г. лицето не се е явило в бюро „Призовки“ на ПОС за получаване на съдебните книжа, поради което е определена сума, внесена от ищеца, и назначен особен представител, като от последния е депозиран отговор на исковата молба, а впоследствие – и отговор на допълнителната искова молба.

При тези данни, решаващият съдебен състав е извел извод, че осъществената процедура е законосъобразна и връчването по чл. 47 ГПК е редовно, считано от 23.08.2023 г., доколкото по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, подкрепящи твърденията на ответницата Ю., че удостоверените действия от призовкаря към ПОС не са били действително извършени. Според въззивния съд, удостоверяването от призовкаря представлява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, който съгласно чл. 179 ГПК съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Обосновано е, че тази доказателствена сила може да бъде оборена, но при ангажиране на съответни доказателства по реда на ГПК, каквито в случая не са налице – такива не са ангажирани нито пред първата инстанция, нито с частната жалба. В тази връзка въззивната инстанция се е мотивирала, че представените документи, свързани с извършено нарушение от същото длъжностно лице през 2019 г. по друго дело, нямат никакво отношение към настоящия казус, а проверката дали посочените действия на призовкаря са били извършени или не може да се извърши единствено по процесуалните способи на ГПК, т. е. по пътя на доказването.

Съдът не е възприел като мотивиращи обратен извод и представените доказателства за това, че по предходни производства ответницата е упълномощавала адвокати, защото е счел представените пълномощни по други, конкретно посочени съдебни, изпълнителни и други производства, като неотносими към процедурата по чл. 47 ГПК.

По приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК въззивният съд е посочил, че съществуването на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на тази разпоредба следва да касае срока за отговор на исковата молба, който изтича на 07.09.2023 г., като в случая са налице доказателства за влошено здравословно състояние на ответницата – експертно решение за определена група инвалидност, презаверено през 2000 г.; епикриза от проведено болнично лечение през периода 18.09.2023 г. – 21.09.2023 г.; представено с частната жалба медицинско направление от 29.01.2024 и амбулаторен лист за преглед от 30.01.2024. Всички тези доказателства въззивната инстанция е приела за действително сочещи на влошено здраве на ответницата, което обаче е със сериозна давност, като в срока за подаване на отговор – 24.08.2023 – 07.09.2023г. няма данни за някакви резки промени, които да могат да се квалифицират като особени и непредвидени, поради което да са съставлявали пречка за извършване на процесуалното действие – постъпването в болница е в период, следващ изтичането на срока за отговор, поради което е ирелевантно.

На последно място, решаващият съдебен състав не е кредитирал и твърдението, че ответницата е отсъствала от постоянния си и настоящ адрес, като е пребивавала при дъщеря си, предвид влошеното здраве. Същото е прието за изцяло недоказано поради липса на ангажирани каквито и да било доказателства в негова подкрепа, като голословността му съдът не счел за опровергана и от представените към частната жалба доказателства, поради което е изведен краен извод за липса на процесуалните изисквания да се приеме, че същото представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което е препятствало ответницата да подаде отговор на исковата молба лично или чрез упълномощен от нея представител.

Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК, като нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично препраща към чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно, производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството, развиващо се по подадена касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо, по отношение на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 – чл. 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната касационна жалба.

Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

В случая, невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен (материалноправен или процесуалноправен). Касационната инстанция няма задължение (нито правомощие) да извежда съществения за изхода на делото правен проблем, въведен в спора и разрешен от съда, от твърденията на страната, от нейните доводи или от несъгласието с фактическите или правни констатации в обжалвания съдебен акт. Цитирането на конкретни съдебни актове на ВКС не е тъждествено на излагането на ясен и точен правен въпрос, към които същият е относим, и не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването.

Вън от горното, във връзка с искането за допускане на свидетели при режим на довеждане, следва да се посочи, че в производството по чл. 64, ал. 2 и сл. ГПК се провежда открито съдебно заседание, за да се осигури възможност на страната да докаже твърденията си за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срока. Допустими са включително свидетелски показания, която възможност законът не изключва и пред по-горната инстанция при обжалване на определението по чл. 66, ал. 2 ГПК, когато по преценка на съда следва да се приложи чл. 278, ал. 1, изр. второ ГПК, включително поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд, лишило страната от тази доказателствена възможност, тъй като по допускането на доказателствата се прилагат общите правила. В конкретния случай обаче искане за допускане на свидетели не е заявено нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция, а е направено едва с настоящата частна касационна жалба, което обстоятелство изключва извод въззивният съд да не е предоставил възможност на страната да ангажира тези доказателства, още повече, че произнасянето по него касае правилността на обжалваното въззивно определение, по която ВКС не може да се произнесе при липса на предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 107 от 14.03.2024 г. по в. ч. т. д. № 134/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, Трети търговски състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ