Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

[населено място], 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретар Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2536 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молбата на Д. Н. Р. и С. Г. С. за отмяна на решение № 687/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 556/2022 г. на Окръжен съд Варна.

В молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е прието, че лихвеното възнаграждение по договор за кредит с „УниКредит Булбанк“ АД има фиксиран минимален размер. Въззивното решение е постановено в противоречие с предхождащо го влязло в сила решение между същите страни, в което е прието, че договореното лихвено възнаграждение по същия договор за кредит се формира от два компонента без фиксиран минимален размер. Предхождащият съдебен акт е решение № 894/2018 г. по в. т. д. № 1213/2018 г. на Окръжен съд Варна. Поради изложеното на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се прави искане за отмяна на счетеното за неправилно въззивно решение.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на „УниКредит Булбанк“ АД. В отговора молбата за отмяна се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна. По въпроса дали са налице взаимно противоречащи си два съдебни акта има произнасяне на ВКС с определение № 1161/2024 г. по т. д. № 793/2019 г. на II т. о., ВКС, с което...