4Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

[населено място], 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2536 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 18687/14.10.2025 г. на С. С., лично и в качеството му на процесуален представител на Д. Р.-Г.. В молбата се заявяват твърдения, че решение № 269/15.09.2025 г., постановено по настоящото дело, има нужда от допълване, тълкуване, както и, че в него е допусната очевидна фактическа грешка. Формулира се искане съдът да посочи възприетите от него данни от двете съдебни решения, заявени в молбата по чл. 303 ГПК като противоречиви. Отделно от това, да посочи дали решение № 269/2025 г. е постановено след приемане за установено от фактическа страна, че в производствата, приключили с посочените две влезли в сила решения, между страните е действал единствено договор за кредит № 6876/20.08.2007 г., съответно дължимата възнаградителна лихва на банката се е определяла от текста на този договор. Поддържа се и искане съдът да тълкува съдържанието на вписаните в решение № 269/15.09.2025 г. „обективен идентитет“ и „идентичност в темпоралните предели на силата на пресъдено нещо“, тъй като те не представляват легални дефиниции. Наред с това, съдът да посочи дали вписаното в решение № 269, че двете решения, разгледани в производството по чл. 303 ГПК, са постановени по осъдителни искове, обусловени от искове по чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗП, е съобразено с действителното съдържание на петитумите на исковите молби; дали вписаното в решението обсъждане на две хипотези от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. се отнася и за мотивите, и за диспозитива. В молбата още се заявява, че в настоящото производство ще се установи наличие на евентуална фактическа грешка и евентуално основание за допълване или тълкуване на решението.

Ответникът „УниК. Б. АД оспорва основателността на молбата и заявява твърдения, че тя е опит за пререшаване на спор, по който ВКС веднъж се е произнесъл по молба за допускане на касационно обжалване, включително последвала молба за поправка и допълване на определението по чл. 288 ГПК. Счита, че е налице злоупотреба с право. Нито едно от твърденията на молителите не може да се възприеме като искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Допълване на мотивите не може да се иска. Волята на съда е пределно ясна, поради което не се нуждае от тълкуване. Претендира молбата да бъде оставена без уважение и присъдени разноски в негова полза.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените твърденията на страните и провери данните по делото, намира следното:

Подадената от С. С. и Д. Р.-Г. молба е допустима, но изцяло неоснователна. Претендиращите поправяне на постановеното по настоящото дело решение № 269/15.09.2025 г. по т. д. № 2536/2024 г. не са изложили каквито и да е релевантни твърдения за наличие на някой от трите, сочени в алтернативност, пороци. Самите те не са убедени в искането си, тъй като заявяват, че е налице „евентуална фактическа грешка и евентуално основание за допълване или тълкуване на решението“. Искането им на практика представлява жалба срещу соченото решение и предполага проверката му за законосъобразност без да е предвидена в закона подобна възможност, доколкото същото е постановено от касационната инстанция и то в производство по отмяна, което е извънреден способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, с които се прекратява производството поради отказ от иска.

Разпоредбата на чл. 247 ГПК предвижда поправка на съдебното решение, когато волята на съда, формирана в мотивите му, не е намерила отразяване в диспозитива. В решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на I г. о. на ВКС е посочено, че съдът не може по реда на чл. 247 ГПК да пререшава спора и да променя формираната с основното решение воля без надлежно подадена в законния срок жалба против него. В решение № 256/21.05.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на II г. о. на ВКС е разяснено, че незаконосъобразните правни изводи на съда не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването. В решение № 77/14.06.2022 г. по т. д. № 1023/2021 г. на ВКС, II т. о. е дадено разрешението, че при наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК подлежи на промяна диспозитивът, а не мотивите на решението. Настоящият състав на ВКС напълно споделя формираната по реда на чл. 290 ГПК практика и след извършена включително служебна проверка, като взе предвид, че несъгласието на молителите е именно с мотивите на постановеното по настоящото дело съдебното решение, счита, че искането с правно основание чл. 247 ГПК не може да бъде уважено.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право. В случая настоящият състав на съда се е произнесъл изцяло по подадената от С. С. и Д. Р.-Г. молба с правно основание чл. 303 ГПК, поради което счита, че не е налице хипотеза на непълно решение. Всъщност и молителите не твърдят частично произнасяне по тяхната молба, а недоволството им е срещу мотивировъчната част на съдебното решение.

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение, и наличието им обуславя невъзможност за прилагане на правните последици на акта. В случая волята на съда е ясна – молбата за отмяна е оставена без уважение. С решение № 95/15.03.2022 г. по гр. д. № 249/2021 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска допълване или изменение, както и пререшаване на спора, т. е. недопустимо е да се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда, какъвто е и случаят по настоящото дело. И на това основание следва да бъде отказано поправяне на решение № 269/15.09.2025 г. на ВКС, ТК, I т. о.

С тези мотиви и на основание чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК настоящият състав на ВКС, ТК, I т. о.

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18687/14.10.2025 г. на С. С., лично и в качеството му на процесуален представител на Д. Р.-Г., за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на решение № 269/15.09.2025 г., постановено по настоящото дело т. д. № 2536/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.