О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. София, 30.01.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Е. Д.
като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 68 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК205942517, чрез адв. В. А. В. срещу определение № 14436 от 29.11.2023г. постановено по ч. гр. д.№9101/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 19430 от 31.05.2023г. по гр. д. № 46519/2022г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Моли, да бъде допуснато до касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото: допустим ли е иск за вреди срещу държавата, представлявана от съответния орган на съдебната власт, причинени от незаконосъобразни действия на магистрати, които се ползват с функционален имунитет. Твърди се противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изтъква се и очевидна неправилност.
Ответникът по частната касационна жалба Пловдивски окръжен съд не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 46519/2022г. на Софийски районен съд е образувано по иск на „С.Г.Груп“ ЕАД срещу Пловдивски окръжен съд по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди 4488 лв., представляващи претърпяна загуба и 10000лв., представляващи пропусната полза, последните предявени като частичен иск от вземане с размер 50000лв., които вреди са настъпили в резултат от действията на съдии от Пловдивски окръжен съд, изразяващи се в постановяване на очевидно неправилен съдебен акт, а именно решение № 1139 от 11.08.2022г. по в. гр. д. № 2092/2022г. на Пловдивски окръжен съд.
Първоинстанционният съд в свое разпореждане № 93408 от 05.10.2022г. е указал на ищеца в едноседмичен срок да обоснове правен интерес от предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи от посоченото съдебно решение; да посочи дали в изпълнение указанията на съда ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изп. дело № 610/2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, дали същото е обжалвано, респ. дали е влязло в сила, доколкото решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на присъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същият процесуален въпрос. С молба, подадена на 06.10.2022г., ищецът е заявил, че правният му интерес произтича от самия закон, тъй като съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд по жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението не подлежи на обжалване, поради което и правилността на решението на Пловдивски окръжен съд няма как да бъде проверена по инстанционен път. Посочил е, че вредите му произтичат от факта, че дружеството следва да заплати нови авансови такси и всички внесени до момента такива остават за негова сметка.
Софийски районен съд е прекратил производството по делото като недопустимо. Приел е, че обезщетенията се претендират във връзка с осъществени от съдии в Пловдивски окръжен съд действия при упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството им на съдии, разглеждащи в. гр. д. № 2092/2022г. Посочил е, че конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление; при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. Като единствените случаи, в които Държавата отговаря за вреди от незаконосъобразни съдебни актове, независимо от функционалния имунитет на магистратите, са случаите по чл. 2, чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ, по които отговорността е обективна, безвиновна, за разлика от отговорността по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Посочил е, че във всички останали случаи, доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, то е недопустим и искът по чл. 49 ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат.
Софийски градски съд е потвърдил преграждащия акт, възприемайки изцяло мотивите на районния съд за недопустимост на предявения иск поради функционалния имунитет на магистрата и функционалната обусловеност на отговорността по чл.49 ЗЗД от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Приел е, че съгласно чл. 132 от Конституцията на РБ при осъществяване на съдебната власт прокурорите, съдиите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за своите служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното не съставлява умишлено престъпление от общ характер. Приел е още, че в случая, ако се приеме, че се претендират вреди от ответника в качеството му на работодател на съдия за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции (неверен извод в постановен акт), доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл. 49 от ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител.
При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Въпросът за допустимостта на иск за вреди срещу държавата, представлявана от съответния орган на съдебната власт, причинени от незаконосъобразни действия на магистрати, които се ползват от функционален имунитет, е решаващ за изхода на производството и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022г. на ІІ г. о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о., решение №348 от 08.01.2018г. по гр. д. № 495/2017г. на ІV г. о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч. гр. д. № 2246/2022г. на І г. о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл.2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл.2в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК.
Предвид горното разрешение се явява неправилен изводът на въззивния съд, че предвиденият в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите изначало изключва пасивната процесуална легитимация на държавата по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди от актове на магистрати. Този извод е направен в отклонение от посочената практика.
Независимо от това, предявеният в случая иск е недопустим по други съображения, а именно поради това, че съдебният акт, от който ищецът счита, че е претърпял вреди, не е признат за неправилен по предвиден в закона ред и не е отменен.
С оглед на това извършеното прекратяване на производството поради недопустимост на иска е законосъобразно, но по различни съображения. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено като резултат.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14436 от 29.11.2023 г. по ч. гр. д. № 9101/2023г. на Софийски градски съд по частната касационна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: