О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3237

София, 25.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Н. ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 86/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Стамболово, чрез адвокат З. З., срещу въззивно решение № 260 от 11.10.2023 г. по в. гр. д. № 510/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 317 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 3155/2022 г. на Районен съд – Хасково. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Ф. Ф. К. срещу касатора обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 17 от 18.10.2022 г., издадена на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ; за възстановяване на ищеца на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът Ф. Ф. К., [населено място], община Стамболово, оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивният съд е приел, че към момента на връчване на уволнителната заповед – 20.10.2022 г., ищецът е страдал от неинсулинозависим захарен диабет. С исковата молба ищецът се е позовал на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, излагайки твърдения за това, че страда от посочената болест, но в доклада на съда, обективиран в определение № 311 от 23.02.2023 год., не му е било възложено в доказателствена тежест представянето на доказателства в тази насока. Независимо от това, в първото съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 г. от...