ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414

гр. София, 22.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като разгледа докладваното от М. Б. К. търговско дело № 20248002900054 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 303-307 ГПК.

Образувано е по подадена от Г.В.К., действащ като едноличен търговец с фирма “ДАГИ – Г. К. , ЕИК 121612610, молба за отмяна на постановление за възлагане на движими вещи с изх. № 14509/21.04.2023 г. и постановление за възлагане на движими вещи с изх. № 14510/21.04.2023 г., издадени по изпълнително дело № 20229210402342 по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 921 на КЧСИ.

С молба от 02.11.2023 г. е направено искане от молителя да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса в производството.

След указания, дадени с разпореждане от 29.01.2024 г., с молба с вх. № 2580/13.02.2024 г. е представена от молителя надлежно попълнена и подписана декларация за материално и гражданско състояние.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, намира следното: При формиране на извод за наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК от съда се извършва преценка на доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, притежаваното недвижимо и движимо имущество като евентуален източник на доходи или възможност за такива, като същите се съпоставят с размера на дължимите държавна такса и/или разноски. Целта на разпоредбата е да даде възможност за защита на личните и имуществени права и на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на държавната такса и/или разноски по конкретния спор. Въз основа на всички специфични обстоятелства по делото и с оглед размера на дължимите такса и/или разноски, се преценява от съда дали страната обективно е в състояние да ги заплати, без да бъде лишена от необходимите й средства за задоволяване на нормалните й житейски потребности (в този смисъл определение № 60418/25.11.2021 г. по ч. т.д. № 2412/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., определение № 632/02.10.2013 г. по ч. т.д. № 2844/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение № 695/21.11.2017 г. по ч. т.д. № 2547/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение № 3/03.01.2020 г. по ч. т.д. № 2909/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч. т.д. № 91/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч. т.д. № 173/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., определение № 3332/02.11.2023 г. по гр. д. № 3444/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 294/14.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1685/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІІI г. о., и др.). Настоящият състав намира, че направеното искане за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото е допустимо и основателно.

В представената декларация Г.В.К. заявява, че получава месечен доход от пенсия в размер на 1 490 лева, както и годишен доход от търговска дейност в размер на 4 300 лева. Сочи, че като едноличен търговец рядко упражнява дейност и реализира минимална печалба. Декларира, че не е в граждански брак, както и че подпомага дъщеря си, която сама отглежда бебе. Обявява, че притежава жилище с площ от 80 кв. м., както и 2 000 кв. м. - земеделска земя, няма моторно превозно средство. Съобщава, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи от повече от 250 лева месечно. При преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът взема предвид и средния разход на лице за третото тримесечие на 2023 г. в размер на около 2 000 лева, според данните на НСИ, както и определената линия на бедност за страната за 2024 г. от 526 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет № 212/02.11.2023 г., в сила от 01.01.2024 г. Съобразявайки горното и преценявайки декларираните обстоятелства относно имущественото и гражданско състояние на молителя, следва да се приеме, че последният не разполага с достатъчно средства да заплати без затруднения дължимата държавна такса, която е в размер на 2 302,42 лева. Наличието на регистрация на молителя като едноличен търговец не води до обратния извод, предвид декларирания от него годишен доход от тази дейност.

По изложените съображения настоящият състав намира, че молителят следва да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса за производството по делото.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА молителя Г.В.К., действащ като едноличен търговец с фирма “ДАГИ – Г. К. , ЕИК 121612610, от заплащане на държавна такса за производството по т. д. № 54/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.