О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2624

София, 15.09.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 1266/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Т. П. срещу определение № 281 от 16.05.2025 г. по в. т.д. № 183/2025 г. на Варненски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането за допускане на допълнителни мерки за обезпечаване на висящи пред въззивния съд искове с правно основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, чл. 88 и чл. 210 ЗЗД, предявени срещу „С.” ЕООД, чрез допускане на обезпечителни мерки: възбрани върху ид. части от недвижими имоти, подробно индивидуализирани в атакуваното определение. За да постанови този резултат, съставът е съобразил висящия пред него спор по предявените искове, като посочил, че е налице извод за вероятна основателност за нуждите на обезпечителното производство по отношение на втория осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 15 750 евро, приемайки също така, че от приложените към предходната молба за допускане на обезпечение писмени доказателства се установявала нужда от допълнително обезпечение на този иск над размера от 4 572.21 лв. Допълнителното обезпечаване на исковете е отказано, тъй като с молбата е поискано налагане на възбрана върху на ид. части от недвижими имоти, собственост на молителката - ищца Д. Т. П., а по този начин обезпечителните мерки не могат да послужат за обезпечаване изпълнението на положително за нея осъдително решение.

Жалбоподателят счита тези изводи за неправилни и незаконосъобразни в противоречие със събраните по делото доказателства, от които в достатъчна степен се установява наличието на обезпечителна нужда, както и липсата на друго имущество на дружеството-ответник. Излагат се доводи, че между нея и дружеството са сключени два договора - предварителен договор във връзка с един от процесните имоти, по силата на който дружеството-ответник има непарично притезание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и втори договор във връзка с учреденото право на строеж по отношение на другия имот /1/16 ид. ч. от подземен паркинг/, във връзка с който се твърди, че дружеството-ответник има непарично притезание по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят намира, че тези непарични притезания съставляват „имущество“ на дружеството, което следва да се обезпечи, като се наложи възбрана на имотите. Подчертава се и наличието на вземания на други кредитори на дружеството-ответник в големи размери, които според жалбоподателя допълнително затрудняват удовлетворяването й като кредитор.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и/или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. С оглед възприетото в т. 3 и т. 4 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС нужда от обезпечителната мярка възбрана възниква когато се преследва ефектът на непротивопоставимост на извършено след възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот от ответника. Съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 - 453 ГПК - извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната.

Поради това изцяло следва да бъдат споделени доводите на въззивния състав за неподходящия характер на поисканата обезпечителна мярка. Видно от приложената справка № 530720/14.04.2025 г. от Агенцията по вписванията собственик на имотите, чиято възбрана се иска, е именно жалбподателката. Не намира правна и житейска логика да се търси налагане на възбрана на собствен имот. Възбраната цели запазване на възбраненото имущество в патримонума на ответната страна с оглед обезпечаване на интереса на кредитора при евентуално положително за него влязло в сила съдебно решение. Оттам се извежда и една от предпоставките за налагана на възбраната – същото да е собственост на ответника по делото. Обезпечителна нужда не може да бъде изведена от евентуална бъдеща, несигурна реализация на правата на ответника по предварителния договор с обявяването му за окончателен, доколкото възбраната не препятства настъпването на вещно-транслативния ефект в едно евентуално производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в каквото посока са мотивите на жалбоподателя.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 281 от 16.05.2025 г. по в. т.д. № 183/2025 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: