Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по оспорване на Българския лекарски съюз (БЛС), представляван от председателя на Управителния съвет - д-р Ц. Р., на Постановление № 5 на Министерския съвет от 10.01.2013 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2013 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 18.01.2013 година). Жалбоподателят твърди, че при издаването на обжалвания подзаконов нормативен акт е било допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. По подробно развити в жалбата доводи и допълнително изложени в устните пледоарии съображения процесуалните представители на БЛС правят искане да бъде отменен оспореният акт.
Ответникът - Министерският съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Маринова, счита жалбата за неоснователна, като мотивира това становище подробно в пледоарията си по делото.
Встъпилата като заинтересована страна в настоящото производство по реда на чл. 189, ал. 2 АПК Национална здравноосигурителна каса чрез процесуалния си представител адвокат Вълчев изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Счита, че оспореното постановление е издадено при нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Върховният административен съд - трето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването:
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. В. административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред Върховния административен съд, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им (тълкувателно решение № 2 на Върховния административен съд от 12.02.2010 година). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ) Българският лекарски съюз е съсловна организация на лекарите и лекарите по дентална медицина, която има статут на публичноправна корпорация с надзорни и контролни функции в системата на здравеопазването (в този смисъл и решение № 29 от 11.11.1998 г. по конст. дело № 28 от 1998 г. на Конституционния съд на Р. Б.). Ето защо настоящият състав приема, че БЛС безспорно има правен интерес от оспорването на процесния подзаконов нормативен акт. По съществото на спора:
От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При проведена среща между представители на Надзорния съвет (НС) на НЗОК и Управителния съвет (УС) на БЛС на 07.12.2012 г. е бил съставен и подписан протокол, с който са били обсъдени предложенията за обеми и цени на медицинската помощ във връзка с приетия Закон за бюджета на НЗОК. На 17.12 с. г. НС на НЗОК с решение № РД-НС-04-126 от 17.12.2012 г. (т. 1) е приел приложение № 1 с прогнозните обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2 ЗЗО. На 18.12.2012 г. е бил обнародван Законът за бюджета на НЗОК за 2013 г. (ДВ, бр. 101 от 2012 година). С писмо изх. № 04-04-156 от 20.12.2012 г. на НЗОК на БЛС е било изпратено решение № РД-НС-04-126 от 17.12.2012 г. на НСНЗОК, както и становище на министрите на здравеопазването и на финансите. С писмо изх. № 04-04-165 от 21.12.2012 г. НЗОК е отправила покана до БЛС за провеждане на 27.12.2012 г. на среща, на която да се приемат цените и обемите на медицинската помощ за 2013 година. В поканата изрично е посочено, че ако не бъде постигната договореност до края на деня на срещата, на основание чл. 55д, ал. 9 ЗЗО цените и обемите на медицинската помощ ще бъдат внесени в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването. С протокол от 27.12.2012 г. НЗОК е констатирала, че не са се явили представители на НЛС. С писмо изх. № 04-04-165
от 27.12.2012 г. НЗОК е изпратила до министъра на здравеопазването искане по чл. 55д, ал. 9 ЗЗО за внасяне в Министерския съвет на Р. Б. за приемане на обем и цена на медицинска помощ за 2013 година. По делото не бяха представени доказателства за публикуване в интернет страницата на Министерството на здравеопазването (МЗ) или на НЗОК на проекта на нормативния акт - предмет на спора.
При така установената фактическа обстановка настоящият тричленен състав приема, че оспорването е основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, намираща приложение по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, при внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В конкретния случай това императивно предписание на закона не е било изпълнено. Въпреки дадените указания на страните по делото не бяха представени доказателства подзаконовият нормативен акт да е бил публикуван в интернет страницата на МЗ или на НЗОК. При тази фактическа обстановка и като изхожда от обстоятелството, че нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА има императивен характер, то нарушаването й съставлява тежък порок, който представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения подзаконов нормативен акт. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, изложена в решение № 6160 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 14596 от 2008 г. на ІІ отделение; решение № 3902 от 23.03.2010 г. по адм. дело № 13674 от 2009 г. на І отделение; решение № 6760 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 2802 от 2012 г. на петчленен състав и др.
При така приетото настоящият състав намира, че не е необходимо да бъдат обсъждани изложените от жалбоподателя други доводи досежно законосъобразността на обжалвания подзаконов нормативен акт. Това е така, защото, както се посочи по-горе, нарушаването на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 5 на Министерския съвет на Р. Б. от 10.01.2013 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за 2013 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 18.01.2013 година).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. С. В.О.