Производство по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на началника на М. С. против решение № 16 от 14.02.2008г. на Великотърновски окръжен съд по адм. дело № 1014 по описа за 2006г., с което по жалба на К. М. К. от гр.В.Търново е отменено решение от 11.02.2005г. на началника на М. С. за определяне на митническа стойност на оформените на режим внос стоки по ЕАД №4302/4-1234/30.04.2001г.- 17 378,5кг. „замразена свинска кожа” внос от Унгария, като жалбоподателят е задължен да доплати 2 259 лв. - ДДС, ведно със законната лихва.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал необосновани изводи, неподкрепящи се от събраните доказателства. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата против митническия акт да бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба К. М. К. от гр.В.Търново, чрез адв. В. оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред окръжния съд е била законосъобразността на цитираното по-горе решение за определяне на нова митническа стойност. За да отмени процесния административен акт съдът, след като е изяснил фактическата обстановка по делото, е приел, че решението на началника на М. С. е издадено в нарушение на чл.7 ал.1 ЗАП, чл.27 ал.2 от ППЗМ, предвид датата 15.02.2002г., когато е получено писмото на унгарските митнически власти с данни за митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че актът е постановен при съществени нарушения на процесуални правила и следва да бъде отменен като преписката не следва да се връща на административния орган поради изтекла погасителна давност за процесното вземане. Така постановеното решение е неправилно.

По делото не е било спорно, че с посочения по-горе ЕАД жалбоподателят е декларирал внос на 17 378,5кг. „замразена свинска кожа” на обща стойност 6 951,40 германски марки, като след приемането на придружаващите стоката документи е разрешено вдигането й. С писмо от 25.03.2003г., в рамките на последваща проверка на вноса по линия на международното сътрудничество РМД Русе е уведомена от Унгарската митническа администрация, че към унгарската митническа декларация за износ на стоката, в която като получател е посочен ЕТ, регистриран от жалбоподателя, с данни за същото транспортно средство, е представена друга фактура, различна от представената при вноса на стойност 18 247,43 германски марки, както и банково извлечение за платени суми и писмо с банкова информация и предвидени плащания от 02.05.2001г. Установено е, че плащането на цената по фактурата по износа е станало по банков път от датска фирма, а унгарската фирма-продавач няма никакви отношения с кипърската фирма, посочена като издател на фактурата по вноса. Писмени доказателства за посочените факти са представени в легализирани преводи пред първоинстанционния съд, но нито един от тези документи не е бил обсъден от решаващия съд.

Не е било спорно, че процедурата по издаване на процесния митнически акт е била по реда на чл.84 от ЗМ, където на митническата администрация е дадено правомощие безсрочно след вдигането на стоката служебно или по искане на декларатора да извършва повторна проверка на декларацията. В случая, при повторната проверка са установени посочените по-горе факти. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че неуведомяването за началото на административното производство и пропускането на срока по чл.27 ал.2 ППЗМ /30-дневен от започване на производството/ са толкова съществени нарушения на процесуални правила, които влекат унищожаемост на митническия акт. Тези правила са установени с оглед правото на защита на адресата на акта, което не е нарушено, щом митническият акт е подробно мотивиран и адресатът му не е представил, въпреки възможността за това в съдебното производство, никакви доказателства, за да опровергае установените с официални удостоверителни документи на унгарските митнически власти факти. В мотивите на съдебния акт се споменава експертно заключение, което не е събирано като доказателство по делото относно факта на плащане на декларираната митническа стойност по приложената при вноса фактура. По чл.35 от ЗМ митническата облагаема стойност е платената или подлежаща на плащане цена. Плащането по фактурата по вноса не е доказано по категоричен начин, а към писмото на унгарските митници са представени доказателства за плащане на цената по представената при износа фактура. По чл.212 ал.1 от ЗМ правото за събиране на митните сборове се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от датата на възникване на митническото задължение. За възникналото при вноса през 2001г. митническо задължение петгодишната давност не е изтекла към момента на издаване на процесния акт. При тези доказателства, налице са били основания за определяне на митническа стойност, различна от декларираната и обжалваният митнически акт е законосъобразен. Решението, с което е отменен е неправилно, като противоречащо на материалния закон и е необосновано. То следва да се отмени и вместо него – да се постанови ново по същество, с което жалбата против обжалваното решение на началника на митница Свищов се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 АПК Върховният административен съд първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 16 от 14.02.2008г. на Великотърновски окръжен съд по адм. дело № 1014 по описа за 2006г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ

жалбата на К. М. К. от гр.В.Търново, ул.”В. Б.” №15-А против решение от 11.02.2005г. на началника на М. С. за определяне на митническа стойност на оформените на режим внос стоки по ЕАД №4302/4-1234/30.04.2001г. - 17 378,5кг. „замразена свинска кожа” внос от Унгария, с което жалбоподателят е задължен да доплати 2 259 лв. - ДДС, ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а Т.Н.