Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 190 от 20.12.2008 г. по адм. х.дело № 500/2005 г., в производство по чл. 33 и сл. ЗАП, отм. вр. § 4 ПЗРАПК, вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ “ж” състав ИЗМЕНЯ по жалбата на Л. М. П. заповед № 1283/24.11.2004 год. на кмет на СО, район Искър досежно имот пл. № 5774, к. л. 21/39, попадащ в кв. 47, УПИ І, по плана на ж. к. Дружба 1 ч., като ОПРЕДЕЛЯ частта от същия, по букви ОПРСО, оцветена в жълто, с площ 84 кв. м, съгласно заключение със скица на тройна СТЕ от 09.10.2007 год. на вещи лица П. С. П., Й. П. Н. и Т. Л. Д., неразделна част от настоящото решение, като незастроена, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част, като неоснователна. С друг диспозитив съдът ОСЪЖДА СО, район Искър, град София, да заплати на Л. М. П., град София, разноски по делото в размер на 10 лева.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба от Л. М. П., подадена чрез двамата й пълномощници – адвокатите Н. И. Д. – Денева и З. Г. Г., от САК. Изразява се недоволство от решението в частта му, в която жалбата е отхвърлена извън определената за незастроена част с площ от 84 кв. м и по подробно развити съображения се моли тази отхвърлителна част да бъде отменена. В открито съдебно заседание пред ВАС адв. Д. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
По делото се намира и касационна жалба от С. Т. Т., но от съдържанието й се установява, че тя се присъединява към жалбата на адвокатите като пълномощници на Л. М. П., напълно е съгласна и подкрепя изложеното от тях и техните съображения. По своя характер написаното не представлява “касационна жалба” (макар и наименована така) по смисъла на чл. 212 от АПК, а е отговор на касационната жалба на Л. М. П..
Въпреки, че решението е неблагоприятно за Район “Искър” към Столична община в частта, в която съдът е определил за незастроена част от имота с площ от 84 кв. м и в частта, в която е осъден да заплати направени по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата на Л. П., от тази страна не е постъпила касационна жалба, поради което в тази част съдебното решение е влязло в сила и спорът не може да бъде обсъждан и пререшаван.
О. К. на Столична община – Район “Искър” не взема отношение по касационната жалба на Л. М. П., както и по другата на С. Т. Т., която всъщност правилно не е процедирана като такава с изпращане на преписи от нея на останалите страни по делото.
Заинтересованата страна Ц. Д. Ц. се явява лично и заявява, че не оспорва жалбата и се присъединява към искането на касационния жалбоподател.
Заинтересованата страна А. А. П. се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на съда като правилно и законосъобразно. Така изразеното от пълномощника становище се отнася и за другата заинтересована страна, на която също е представител по пълномощие – ЕТ “Милкана – М. Л.”. Представени са и писмени бележки.
Останалите заинтересовани страни – Т. Т. Х., М. Х. Ц., Д. Л. Я., Х. Л. Я. и Б. Т. Х., не заявяват становища.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. Съдът е обсъдил приложените писмени доказателства и установената фактическа обстановка и правилно е определил предмета на спора – производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в което не се изследва възможност за възстановяване на собственост, а само и единствено доколко процесния имот е застроен и има ли свободни от застрояване части. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на назначената тройна СТЕ според която, свободна от застрояване е площ от 84 кв. м по букви ОПРСО, като в останалата част имота е застроен с два трафопоста, тротоари и елементи на вертикална планировка, както и прокарани подземни комуникации. Констатациите на разширената тройна СТЕ от 09.10.2007 г. са придружени от скица с подробно отразяване на фактическото положение на имота и заключението е прието без възражения в съдебно заседание на 22.10.2007 г. на СГС като обективно. В настоящата инстанция не се представят доказателства, които да оборват изводите в съдебното решение във връзка с незастроената част от процесния имот и материалната законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на район „Искър” при СО, поради което решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Според прокурора другата жалба на С. Т. е просрочена като не е спазен срока по чл. 211 от АПК, същата е немотивирана съгласно изискванията по чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Както се посочи по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд – Четвърто отделение намира, че депозираното от С. Т. Т. не представлява самостоятелна касационна жалба, поради което не следва да се разглежда като такава и да се преценява дали е редовна, допустима и основателна.
Касационната жалба на Л. М. П. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощени адвокат-пълномощници на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съдебното решение в обжалваната си част, в която е била отхвърлена като неоснователна жалбата на Л. М. П. срещу заповед № 1283/24.11.2004 год. на Кмета на СО, Район “Искър”, е правилно.
Първоинстанционният съд е констатирал, че атакуваната заповед е постановена от компетентния за това административен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, със съдържание с изискуемите се по смисъла на приложимия закон реквизити, мотивирана е, няма свободни площи, които да могат да се определят като незастроени освен тази по букви ОПРСО с площ от 84 кв. метра, които са свободни от застрояване извън сервитута на сградата. С тези изводи, базирани на приетите по делото съдебно-технически експертизи – единична и тройна, съдът е отговорил на единствения релевантен за спора въпрос.
В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на обжалваната заповед – 24.11.2004 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. - при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Конституирането на трети лица в конкретното производство обаче не е основание за отмяна на постановеното съдебно решение с участието на заинтересованите страни А. А. П. и ЕТ “Милкана – М. Л.”, а и такова оплакване не се съдържа в постъпилата срещу него касационна жалба. Освен това не може решението да е правилно в частта, в която е определена незастроената част и в която вече е влязло в сила, а да е неправилно в частта, в която съдът е приел, че останалата част от имота е застроена, поради което е и отхвърлил жалбата. Съдебно решение във всичките му части трябва да е с еднакъв процесуален статут. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 година, но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство – при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция.
С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд като е приел, че други свободни площи, които да могат да бъдат определени като незастроени, няма.
В контекста на всичко изложено, оплакванията в касационната жалба на Л. М. П. се преценяват като неоснователни. Решението на Софийски градски съд е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 20.12.2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ “ж” състав, постановено по адм. х.дело № 500/2005 година в обжалваната му от Л. М. П. част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Т. Х.
Г.М.