Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П., чрез адв. С. Р., срещу решение от 17.02.2008 г. по адм. дело № 246/2005 г. на СГС, ІІІ Е състав, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 17-507/16.12.2003 г. на ДП "Витоша" към ТДД гр. С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта за определените задължения по ЗОДФЛ отм. за 1998 г., 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г.

В останалата част решението на СГС не е обжалвано.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. С. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да остави в сила ДРА в частта относно определените задължения по ЗОДФЛ отм. за периода 1998 г. - 2002 г., СГС е приел, че са налице укрити доходи от страна на жалбоподателката, която е отдавала под наем през процесния период собствената си къща и твърдението, че няма постъпили суми от отдаването под наем на имота е в противоречие със събраните доказателства. Съдът е приел, че плащанията по наемните договори вероятно са извършвани в брой, а не по банков път. При наличие на обстоятелствата - неподадена декларация и укрити доходи, данъчната основа е определена от органите по приходите на база сключени договори за наем и така определената облагаема основа е най-близко до обективната истина. Следователно правилно е приложена разпоредбата на чл. 109, ал. 1, т. 1 и 2 от ДПК отм. от страна на административния орган. С оглед изложеното, СГС е потвърдил ДРА в тази част. Така постановеното решение е неправилно.

В процесния случай ДРА е издаден на основание чл. 109, ал. 1, т. 1 и 2 от ДПК отм. - ревизия при особени случаи, поради наличието на обстоятелствата - неподадена данъчна декларация и укрити доходи, получени въз основа на сключени договори, чрез които В. П. е отдавала под наем собствен недвижим имот, находящ се в гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ отм. доходът се смята за придобит при плащане в брой - в деня на плащането, а при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на доходите, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати.

Не се спори между страните, че жалбоподателката не е подавала годишни данъчни декларации.

Основният спор по делото е налице ли е плащане по така представените договори за наем сключени между В. П. и Посолството на К. Х., както и между нея и Американската агенция за международно развитие, т. е. налице ли са доходи, които е следвало да бъдат декларирани и ако не са, става въпрос за укрити доходи. Този релевантен за делото факт не е изяснен от съда, което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение. Съдът е изградил правните си изводи на базата на предположения, а именно, че плащанията по процесните договори "вероятно е ставало в брой", което води и до необоснованост на съдебния акт.

Основното твърдение на жалбоподателката, че макар при сключени наемни договори с наематели – ЮЛ не е получавала плащания по тях е следвало да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства, като тежестта на доказване е върху ДЗЛ. По делото е поискано назначаване на ССчЕ, но с резолюция на съдията - докладчик е оставено без уважение искането, поради това, че съдът е приел, че задачата на вещото лице не е конкретизирана. Действително в с. з. от 12.06.2007 г. адв. Р. заявява, че не поддържа искането си за експертиза, но във всички случаи съдът е бил длъжен да изясни изцяло предмета на спора, а не да гради решението си на базата на предположения за вероятно плащане на наемната цена в брой. Както бе посочено по-горе, наемателите са ЮЛ, в счетоводствата на които следва да се съдържа информация за преведени суми за наеми по сметки в банки в България или в която и да е друга банка извън страната, а ако това не е така, то да се установи, че сумите са били плащани в брой.

Тъй като посочените по-горе нарушения съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни изцяло спорния по делото въпрос, да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да вземе предвид изложеното в настоящото решение.

С оглед изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 17.02.2008 г. по адм. дело № 246/2005 г. на СГС, ІІІ Е състав, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 17-507/16.12.2003 г. на ДП "Витоша" към ТДД гр. С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта за определените задължения по ЗОДФЛ отм. за 1998 г., 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

М.М.