Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Фиоре” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. срещу решение N 5727 от 14.12.2011 г. по адм. дело N 4816/2011 год. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно излага съображения, че съдът не е изяснил релевантни факти и обстоятелства, не е разкрил обективната истина, не е обсъдил всички относими към спора доказателства, а тези, които е обсъдил, е тълкувал превратно. Наред с това съдът неправилно е приел, че СО е представила доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистота и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Такива доказателства въобще не са представени за 2005 г., а за останалите процесни периоди представените документи касаят определени месеци от съответните години, наред с това са непълни, неясни и неотносими. Иска се изцяло решението на Административен съд София-град да бъде отменено, като се постанови ново такова по съществото на спора, като се отмени процесният АУПОВ и се приеме за установено, че дружеството не дължи заплащане за местна такса за битови отпадъци и лихви за периода 01.01.2005-31.12.2009 г. Претендират се направените разноски и за двете инстанции.

Ответникът – кметът на СО, редовно призован, не се явява и представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на ответника адв. П., с които същият оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Поддържа, че е неоснователно твърдението на касатора, че СО не е доказала предоставянето на услугите по поддържане на чистота и обезвреждане по отношение на процесния нежилищен недвижим имот.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд София-град по жалба на „Фиоре” ЕООД е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане за местна такса за битови отпадъци N РД-22-44 от 20.04.2011 год. на кмета на СО в частта относно определената за 2009 г. ТБО – сума за довнасяне в размер на 200 лв. и начислени лихви за забава в размер на 19.67 лв., като изменя акта в тази му част и резултатът за периода 2009 год. се счита сума за възстановяване в размер на 1100 лв., получена като разлика между внесената от дружеството ТБО в размер на 29 817.41 лв. и определената с акта сума в размер на 28 717.41 лв. относно услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като е отхвърлил жалбата на „Фиоре” ЕООД в останалата й част. За да постанови решението си, решаващият състав е изложил съображения, че процесният АУПОВ е издаден от компетентен орган, при спазване на реда по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, приложим на основание пар. 4б от ПЗР на ЗМДТ (ДВ, бр. 19/2011 год., в сила от 18.03.20011 год.) и е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУПОВ не е издаден в предписаната от закона форма. Наред с изложеното, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ относно събиране на ТБО и на чл. 63 от същия закон относно дължимостта на такса за имоти, които се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, както и нормите от Наредба на СО за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията.

Административен съд София-град е приел за установено, че процесният недвижим имот е нежилищен и не попада в границите на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на СО за процесния период, поради което размерът на дължимата ТБО за периода 2005-2009 год. е определен за двата вида услуги – по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е също така, че не е приложима хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ, тъй като в процесния случай Столичният общински съвет е приел решения за всяка отделна година – 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 год.,с които на основание чл. 66 от ЗМДТ е одобрил план-сметка за разходите на извършване на всяка една от услугите, включително и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Изтъкнал е също така, че ответната страна е ангажирала доказателства за реалното извършване на услугите. По отношение на двата вида услуги са представени извлечения от сметки, месечни актове за приемане на дейностите по балиране и опаковане на отпадъци, концесионен договор за периода 01.10.1999-13.03.2009 год., от съдържанието на който се установява, че концесионерът приема да извършва дейности по поддържане на чистотата, лятно и зимно улично почистване, събиране и извозване на битови отпадъци на територията на определени райони, измежду които е и Р. Н. И., където попада и процесният недвижим имот, представени са ежедневни констативни протоколи, в което са описани дейности като ръчно миене на тротоари, улични платна, алеи, спирки и т. н., приложени са актове за установяване завършването на дейности и фактури към тях. Решаващият състав е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че услугата по почистване не е действително извършена, тъй като не са ангажирани доказателства за ежемесечното й извършване, тъй като това изискване е разписано в ЗМДТ.

Като се има предвид изложеното, административният съд е извел извод, че ТБО за 2005 и 2006 год. е била правилно определена, като е приложена нормата на чл. 11в, ал. 1, т. 1 от Наредбата (отм., считано от 01.01.2007 год.), като размерът е бил определен съгласно решение на СОС съответно 0.70 промила върху отчетната стойност на имота за обезвреждане в депа или други съоръжения, и 4.60 промила върху остатъчната стойност на имота – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – за 2005 год., а за 2006 год. – в размер на 3.5 промила върху отчетната стойност на имота за обезвреждане в депа или други съоръжения, и 4.00 промила върху отчетната стойност на имота – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е също така, че определените размери за ТБО за 2007 и 2008 год. са определени на основание чл. 26, ал. 2 от Наредбата (приета с решение по протокол N 894 от 23.11.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.), като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за прилагане нормата на чл. 23, ал. 3 вр. с ал. 1 от Наредбата с оглед подадените за 2007 и 2008 год. декларации, тъй като същите били с правно основание чл. 27, ал. 2 от Наредбата, който се отнася само до освобождаване от заплащане на такса поради неизползване на имота през годината и касае само услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, а в случая такова задължение не е създадено с АУПОВ. По отношение на определеното задължение за 2009 год., административният съд е приел, че същото е неправилно установено от административния орган. Последният неправилно е взел предвид декларацията на дружеството по чл. 23 от Наредбата, която обаче не намира приложение в конкретния случай, тъй като имотът за този период не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно ТБО е следвало да бъде установена пропорционално в размер на 4.00 промила върху отчетната стойност на имота за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и в размер на 4.00 промила върху отчетната стойност за услугата за обезвреждане на отпадъците в депа и други съоръжения. Като се има предвид изложеното, съдът е приел, че за 2009 год. е налице сума за възстановяване в полза на „Фиоре” ЕООД в размер на 1100 лв., като не се дължат лихви за забава, поради което актът в тази си част следва да се отмени.

По така направените оплаквания, настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор, че дружеството притежава нежилищен недвижим имот, находящ се в бивш стопански двор на ТКЗС, състоящ се от земя с отчетна стойност 427 363.79 лв., портиерна с отчетна стойност 4963.10 лв., главен корпус с отчетна стойност 5 946 106.32 лв., административна сграда с отчетна стойност 568 880.93 лв. и работилница с отчетна стойност 232 038.58 лв., който попада в район, в който няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Основните оплаквания в каационната жалба се свеждат до това, че СО не е ангажирала достатъчно доказателства за реалното предоставяне на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, като се изтъква, че представените доказателства са непълни, неясни и неотносими към процения спор. Настоящата инстанция намира изтъкнатите възражения за защитна теза на касационния жалбоподател, като същите са неоснователни по следните съображения:

Административен съд София-град е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като обосновано е приел, че услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения е предоставяна действително от СО, като по този начин е спазена разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Обстоятелството, че решаващият състав е възприел доводите на административния орган, който носи тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, респективно че не е възприел възраженията на жалбоподателя за неизвършване на услугите, не може да бъде квалифицирано като необоснованост, тъй като изводите му в тази насока са логически издържани на фактите по делото. Съдът обстоятелствено е описал приетите по делото доказателства, върху които е изградил съображенията си за реално предоставяне на услугата, а именно: писма на СО за всеки един от проверяваните периоди заедно с приложените извлечения, от които се установява, че са извършени разходи от страна на СО за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения; месечните актове за приемане на дейностите по опаковане и балиране с приложени към тях контролни листове и фактури. В тази връзка твърденията на касационния жалбоподател, че представените доказателства са непълни и неотносими се явяват неоснователни.

Обоснован и е изводът на административния съд за реално извършване и на услугата по поддържане чистотата на териториите. Принципно е вярно изтъкнатото от касационния жалбоподател възражение, че предоставянето на горната услуга не може да бъде обосновано само с представените по делото заповеди и решения на СО за приемане и одобряване на план-сметки за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 год., с които са определени районите за сметоизвозване и сметосъбиране и с които е определено, че по отношение на имотите, непопадащи в тези райони, се събират такси за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Решаващият състав обаче, не се е позовал само на въпросните заповеди и решения, а е анализирал 10-годишния концесионен договор за почистване, от съдържанието на който се установява, че концесионерът приема да извършва дейности по поддържане на чистотата, цитирал е също така официална справка от сайта на СО, в която е посочено кои дружества осъществяват дейности по поддържане на чистотата на територията на СО, позовал се е на обобщените констативни протоколи за отделни месеци, на констативните ежедневни протоколи, актовете за установяване завършването и заплащането на извършените услуги и фактури за заплащане на дейностите, с оглед на което е направил законосъобразен извод, че СО е доказала извършването и двете по-горни услуги.

Като се има предвид изложеното, липсата на нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението и поради това, че в касационната жалба не се сочат други доказателства, които да обосноват наличието на касационния основания, оспореното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение N 5727 от 14.12.2011 год. по адм. дело N 4816/2011 год. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. Ю.К.