№ 1106гр. София, 12.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 150 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките срещу решение № 776 от 09.06.2023 г. по възз. гр. д. № 796/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта му, имаща характер на определение, с която е отменено определение № 260006 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 10778/2017 г. на Районен съд – Пловдив за допълване на постановеното по същото дело решение в частта за разноските. С последното е бил осъден Д. Б. Ш. да заплати на „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“ сумата от 1103 лв. сторени разноски по делото.

Според жалбоподателя обжалваното решение в частта му, с която се отменя определението, е неправилно поради противоречие със закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Има ли право на разноски за адвокатско възнаграждение ответникът по изцяло отхвърлен иск по чл. 2в ЗОДОВ, когато исковата молба е подадена преди влизането в сила на изменението на чл. 10 ЗОДОВ с добавяне на новата ал. 4, приета съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и обосновани мотиви в решението си? Жалбоподателят изброява съдебна практика, на която според него обжалваният акт противоречи.

Ответникът...